Какво е общото между една от най-известните британски писателки, гара „Томпсън“, партизанин, Роджър Уотърс и потомък на митрополит Методий Кусев.
В дефилето на река Искър, на 35 километра от София, се намира живописно село. То по нищо не се различава от десетки други български села, освен с нетипичното си име - Томпсън. Малко са българите, които знаят защо носи името на британец.
Франк Томпсън е незначителен отпечатък върху една много малка страница от историята.
Роджър Уотърс, един от създателите на „Пинк Флойд“, има специално отношение към Франк, заради баща си лейтенант Уотърс, който също като Томпсън, загива по време на войната.
За първи път на български език поемите на Франк са преведени от бащата на Саймън Кусефф по молба на майката на майор Томпсън.
Томпсън е изключителна международна личност, роден е в Индия, убит в България, получил е образование в Англия. В края на краткия си живот е говорел 9 европейски езика и имал амбицията да научи китайски. И обожавал да пътува, отбелязва Саймън Кусефф.
Франк е роден преди 100 години, на 17 август 1920 г. в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от семейство с леви политически възгледи. През 1939 г. докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието Айрис Мърдок. Една от най-известните британски писателки е неговата голяма любов. В спомените си майката на Франк казва: „Дори любовта му към Айрис не беше достатъчно силна, за да накара сина ми да оцелее".
Той е бил поет, написал е много поеми, но една от тях, чието заглавие е на латински, защото той е говорел свободно латински и древногръцки, се казва „Политикати Мелиора“. Тази поема е била избрана от лондонския „Таймс“ за Деня на победата над Япония преди 75 години - единствената поема, която те публикуват. Не споменават нищо за автора, а просто я публикуват. А по повод 50-годишнината от Деня на победата през май Едуард Фокс я чете пред Нейно Величество по време на церемонията. Франк Томпсън би искал да бъде запомнен като войник- поет.
В спомените си носителката на награда "Букър", Айрис Мърдок пише: „Бяхме изпълнени с желание да направим света по-добър. Франк беше най-забележителния човек сред приятелите и познатите ми."
Той е вярвал, че Втората световна война е повратната точка, след която цялото човечество ще се обедини и това се случва с формирането на Обединените нации.
Франк постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. На 25 януари 1944 г. майор Томпсън е спуснат с парашут в Македония, откъдето преминава в България, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части в тази част на Европа.
По това време ветеранът полковник Кръстьо Джерманов е 17-годишен. Днес си спомня за срещите си с британеца в жилището си в София, на улица, която носи името ,,Майор Томпсън".
„Като го видях, едно младо, хубаво, прилично момченце, контактно с хората и някак си по-близък“, спомня си той.
Със своя невероятен усет за света, 21-годишният Франк Томпсън пише: „Ще бъда изгорен на 23. Трябва да търся ранна смърт, за да запазя пламъка си неопетнен и безсмъртен".
След като е заловен от българските власти, които по това време са съюзници на Германия, на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян, заедно с български партизани.
„Говори се, че е пушил лула и е направил кратка, но много красива реч: "Може да ме убиете, но не можете да убиете идеите", отбелязва Роджър Уотърс.
„Единствените неща, които имат някаква стойност днес - отбеляза Франк веднъж, са любов и смелост". И докато доказвал смелостта си, изпълнявайки военна мисия на британското правителство, той продължавал да пише с любимата си Айрис.
„Последното писмо, което й написал, било пореден удар в лицето й, казвайки й: Аз никога не съм бил влюбен, бях луд по теб, но просто бях млад и не знаех какво правя“, твърди Саймън Кусефф.
„Най-добрата й приятелка, която живеела с нея, й съобщава, че Томпсън е убит. Тя ми сподели, че за всичките години, в които я познава, не е виждала Айрис да плаче така, както при новината за смъртта на Франк. И тя ми каза още, че, ако той е искал, е можел да се ожени за Айрис. Едно от нещата, което ме привлече към тази история е, че тя е като древногръцка трагедия“, отбелязва още Саймън Кусефф.
На 5 юли 1947 г. след кореспонденция с министър-председателя на Народна република България Георги Димитров майката и братът на Франк донасят шепа пръст от родната Великобритания за гроба му.
„Фактът, че бях там, подсили убеждението ми, че Франк Томпсън и всички като него не са загинали напразно. Виждам себе си като носител на огъня на Франк Томпсън. Трябва да се опиташ да предадеш огъня на следващите поколения. И носиш огъня на любовта в бъдещето, за да не угасне никога“, казва Роджър Уотърс.
За да бъде запомнен така, както самият Франк пише в едно от писмата си до Айрис Мърдок през 1939 година:
"Ако чуете името ми сред убитите,
кажете, че сте загубили приятел,
наполовина мъж, наполовина момче".
