Като бивш състезател по волейбол, за Славея Славчева дистанционният час по физическо е изисквал малко усилие и един телефон: „Физическото беше най-странно, защото не съм свикнала по този начин. Клекове, напъди, коремни преси – това да правя упражнения вкъщи, да се снимам, просто наистина беше странно. Много от съучениците ми не искаха да се снимат и не се снимаха“.
Без клипа няма доказателство, че си бил в час по физическо, но последици няма за отсъстващите, разказва ученичката от XI А клас на математическата гимназия в Димитровград: „За мен не е правилно, защото всички имаме еднакви задължения, които трябва да спазваме“.
В гимназията на Славея всички са били готови за подобно обучение, но въпреки това и за учениците началото на онлайн уроците е било трудно: „Всички бяхме едно семейство. Както ние помагаме на учителите, така и те помагаха на нас“.
Да учиш от вкъщи си има плюсове, казва ученичката: „в онлайн обучението ми хареса това, че не ставах толкова рано сутрин, за да ходя на училище. Уроците бяха представени по изключително интересен начин. Имахме нови проекти, които бяха много интересни. Също така по всяко едно време ние, учениците, можеше да се обърнем към учителите за индивидуални въпроси“.
Но да не си физически в час си има и минуси, особено по определени предмети: „По математика беше изключително трудно, защото задачите, обяснени в училище не можеш да го заместим с това, обяснено в онлайн средата. Успехът ми е същия, но знанията със сигурност са по-малко“.
Смята, че вероятно има съученици, които са използвали ситуацията, за получат повече от заслуженото при изпитвания. Признава, че тя също си е „помагала“ по начин, който би бил недопустим в клас.
Догодина на Славея ѝ предстоят матури и кандидатстване във ВУЗ: „Затова се надявам новата учебна година да започне присъствено. За мен тази година ще бъде изключително важна, защото ми предстоят държавни зрелостни изпити и мисля, че подготовката за тях, ще бъде много по- добра в присъствена форма“.
