Навярно всеки един човек има поне една съкровена неосъществена детска мечта, която го преследва през целия му живот. Сега ще ви срещнем с един човек, който е доказателство, че никога не е късно да се впуснеш в преследването на тази мечта и да я изпълниш.
Кирил Киров е служител на МВР във Варна вече 35 години. Той е полицай и обича работата си, но голямата му любов винаги е била авиацията.
През всичкото това време той никога не изоставя съкровената си детска мечта – да бъде пилот.
„Първоначално бях може би един от малкото, които сме останали милиционери, сега вече полицаи след 1992-1993 г.“, разказва Кирил Киров.
„Дори когато преди много години се ожених, казах на жена ми: „Когато порасна, ще си купя самолет“. И тук преди 6-7 години успях това нещо да го направя. Взех си ето този малък самолет, изкарах курса“, разказва още той.
Така мечтата е изпълнена и Кирил полита в небето със своя самолет.
„Горе е съвсем друго. Няма нищо общо със земята. Като погледнеш отгоре, по съвсем друг начин се вижда около тебе светът. Виждаш как наистина България е като на длан, малка е, не е чак толкова голяма. Колкото по-нависоко, толкова я виждаш по-малка, от единия край до другия край“, споделя Киров.
След като се сдобива със самолет и придобива свидетелство да лети с него, пред него изниква въпросът откъде да излита и къде да каца. Така се появява летището във варненското село Болярци с 400-метрова полоса, създадено от нива.
„Приятели помагат тук, с багер изравнихме терена и направихме ей това малко летище. А пък летище без кула как, няма как, трябва да има. Там има една метеорологична станция и радиостанция. Да има, да се вижда, да прилича на летище. Като ще е, да е“, казва той.
С това обаче ентусиазмът на пилота любител не стихва. Може ли летище само с един самолет? Не, разбира се. И на летището в Болярци започват една след друга да се появяват бракувани машини, дарени от тук и там. Вече са 8.
„Това е Ту-134, среден клас лайнер, самолет, който 2500 км е оперирал. Навремето БГА „Балкан“ е имал 25 машини от този тип. Произведен е през 1969 г. и е бил в експлоатация до 1985 г.“, разказва Киров.
На летището присъстват и два изтребителя. Единият от тях е свръхзвуковият МиГ-21, произвеждан между 1959 г. и 1986 г.
„Това е МиГ-17, дозвуков изтребител. Той през 50-те години е произведен. Той е дозвуков, а скоростта на звука е 1234 км/ч, той не може да я достигне, затова е дозвуков – 1150 км/ч, мисля, беше. Въоръжението му е с едно оръдие и две картечници“, посочва Киров.
Разполага също с Ан-2, създаден за транспортни полети от трудно достъпни летища, многофункционалния вертолет Ка-26 и вертолет Ми-2, използван във военната, гражданската и селскостопанската авиация.
„Това е Z-37, чешки самолет. При него интересното е, че той е произведен специално за селското стопанство. Ей тук отдолу има един силоз, който се пълни било с тор или други препарати, с каквото ще се пръска или работи“, обяснява Киров.
Киров планира през следващата година да започне реставрация на машините и така на летището да се появи и малък музей на авиацията.
„Хората да идват, да се докосват до това чудо – авиацията. Да се радват децата, може пък да ги запалим“, казва той.
Има желание да се сдобие и с поне още няколко машини, които да направят колекцията още по-богата. Ако съдим по постигнатото от него досега, навярно ще успее.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google




















