„Руските медии покриват само една гледна точка – тази на Кремъл. Другите нямат никакъв шанс“. Това са думи на Жанна Леонидовна Агалакова – водеща на новините, а впоследствие кореспондент в Париж и Ню Йорк на руския „Първи канал".
Напуска го преди дни като протест срещу войната в Украйна и пропагандата в Русия, заяви тя от Париж, където се чувства в безопасност.
До 2005 г. година Жанна Леонидовна Агалакова води новини по „Първи канал". Последователно след това е кореспондент на телевизията в Париж, Ню Йорк и отново в Париж. Подава оставката си на 3 март. Съгласява се да говори пред водещи световни медии, но само при условие, че срещата е в седалището на „Репортери без граници“ в Париж. И още едно условие, което не се коментира - без отделни интервюта.
Питам Жанна Леонидовна защо освен в Русия, редица европейци смятат, че кадрите от Украйна са фалшива новина, но вярват в това, което тя вече нарича „пропаганда".
„Властта игра по много чувствителна струна за всеки руснак. Заради драмата през Втората световна война, когато загубихме 27 милиона души. Когато в Русия се произнесе думата „нацизъм“, всички реагираме еднакво - трябва да се унищожи. Русия никога не се каза, че крайно дясната партия в Украйна дори няма места в парламента. Когато се говори, че в Украйна има нацисти, всички се вдигаме, за да продължим делото на дедите ни“, посочва Жанна Леонидовна.
„Дори сега веднага да свърши войната, моята страна Русия ще страда десетилетия наред“, смята бившата телевизионна водеща. Западът също е отговорен заради санкциите, които сега се налагат, коментира тя.
„Ужасявам се при всяка информация, че пореден европейски университет прекратява работа с руски партньори, че руски артисти и музиканти вече не могат да се изявяват. Вие убивате руската култура“, казва Жанна Леонидовна.
Каква е позицията на руските журналисти, които продължават да работят в родината си, към информацията, която самите те разпространяват?
„По-голямата част от журналистите не искат да го правят, но са в клопка. Те имат семейства, имат възрастни или болни родители, имат деца, затова са в клопка. Нищо не могат да направят във военно време. Аз можах, защото съм тук, в Париж, във Франция, не съм заплашена. Но там, ако излезеш с плакат, на който пише буквално две думи, нищо повече - тогава, прекарваш нощта в полицията. Аз съм от поколението на „перестройка“ и „гласност“ от 80-те и 90-те години, затова станах журналист, затова и говоря днес“, завършва вече бившата звезда от руския телевизионен екран.
