Над 6,5 милиона украинци - предимно жени и деца, напуснаха родината си заради войната. Част от тях избраха да се върнат по домовете си.
Марина и дъщеря ѝ събират куфарите и както хиляди украинки след дълги опашки и тежък път, пристигат в България. Познати и хотелиери ги посрещат в Балчик, но хотелите по Черноморието не бяха готови за настаняване през зимата.
„Студено беше, ние въобще не знаехме за колко време отиваме. Българите донасяха топли неща, а децата даваха своите играчки“, каза Мария Узун, бесарабска българка от Одеса.
Хотелиерите по европейската програма, по която получават финансиране и компенсации за бежанците, можеха да ги приютят до края на май. След това бежанците трябваше да бъдат преместени, тъй като започна туристическият сезон.
Едната от причините майките да си тръгнат въпреки всичко бяха условията, които им предлагаха вместо хотелите.
През последните няколко години Оксана и съпругът ѝ се занимават с туризъм. Оксана избра България заради географската и културната близост. След пристигането и краткосрочна адаптация, те започват да помагат на бежанците с настаняване, пристигане, нужди и проблеми.
Марина разказа и други истории на бежанци - как децата плачели, искали да се върнат вкъщи да видят бащите си, тъжали по дома, за храната, за баба и дядо, за техните играчки. Връщането е голям риск, но хората го поемат, защото не могат да търпят повече раздялата.
Копнежът за родния дом е по-голям от страха от смъртта. Това е основната причина украинците масово да се връщат у дома, макар че войната не свърши и навсякъде продължават звуците на въздушните аларми.
