В Солун, в Музея на византийското изкуство, се съхраняват тленните останки на цар Самуил вече близо 60 години. Именно там в събота ще се състои официалната церемония по предаването им на България.

На церемонията тленните останки на българския владетел ще бъдат предадени на българския премиер Румен Радев от гръцкия му колега Кириакос Мицотакис.

В момента достъпът до останките е ограничен заради подготовката за церемонията. От гръцка страна са обяснили, че до събота няма да има достъп до тях, за да може всички приготовления да бъдат извършени спокойно.

В събота обаче български журналисти ще бъдат допуснати до тленните останки и ще могат да наблюдават самото им предаване.

По информация на екипа на bTV на място достъпът до останките на цар Самуил през годините не е бил разрешаван на български граждани, а вероятно и на посетители като цяло.

Историята на откриването им води до малкия остров Свети Ахил, където през 1969 г. в последния ден от археологическите проучвания са открити останките на владетеля. Те са намерени в един от четирите гроба на острова. Именно там българи и туристи са имали възможност да се запознаят с историята на цар Самуил и с мястото, свързано с откриването на неговите останки.

Завръщането на тленните останки в България е значимо историческо събитие, коментира археологът проф. Казимир Попконстантинов.

По думите му новината първоначално го е изненадала, тъй като е смятал, че информацията, разпространявана в медиите, може да се окаже невярна.

„За мен беше наистина една огромна изненада тази вест, защото в доста медии бе отбелязано, че ще бъдат дадени от гръцкото правителство частиците от тленните останки или цялостно тленните останки на цар Самуил. Помислих, че това е някаква поредна фалшива новина. Но когато бе вече официално съобщено, наистина бях изключително изненадан. И то приятно“, разказва проф. Попконстантинов.

Той припомня, че е разговарял лично с проф. Мануел Моцополос, който е изследвал останките след откриването им.

„Имах личен разговор с професор Моцополос на няколко пъти и последният път беше, когато му бе връчено почетното звание доктор хонорис кауза на Великотърновския университет“, посочва археологът.

По думите му след откриването проф. Моцополос е предоставил черепа за изследване в Централния научноизследователски институт и в още няколко лаборатории.

Затова, според проф. Попконстантинов, няма нищо необичайно в предложението от българска страна да бъде извършен нов антропологичен анализ.

„Наличието на още едно предложение от наша страна да се направи антропологичен анализ няма нищо лошо, защото все пак, независимо че са изминали почти 60 години, е необходимо да бъде направен такъв анализ“, обяснява той.

Археологът припомня, че подобно изследване е било извършено и от проф. Боев няколко години след откриването на останките.

Проф. Попконстантинов коментира и дългите десетилетия, през които не е било постигнато споразумение с гръцката страна за връщането на останките.

По думите му темата за документите, които България ще предаде на Гърция в замяна на тленните останки, е сложна и не бива да се разглежда като обикновена размяна на ценности.

Става въпрос за 48 документа, достигнали до България по време на Първата световна война от гръцки манастири.

„Много се спекулира с това какво са придобили, какво са взели нашите предшественици, учени. Те не са ги усвоили, а просто са спасили тези паметници“, казва проф. Попконстантинов.

Той посочва, че по време на война често се стига до разграбване на ценности, които впоследствие могат да бъдат използвани за спекулации или търговия.

„Защото знаем, че по време на война всеки търси някаква плячка, за да може след това да спекулира и да търгува. Това е и до ден днешен“, допълва археологът.

Проф. Попконстантинов уточнява, че конкретните детайли около дипломатическите разговори между България и Гърция не са публични.

„Колко и какви са били при самите разговори, това е твърде, твърде дипломатично“, коментира той.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google