Затворници стават първокласници, за да се научат да пишат името си на 60 години. А други се готвят за матури и искат да продължат образованието си в университет.
Примерите са от Старозагорския затвор, в чийто двор повече от четвърт век се помещава средно училище „Поп Минчо Кънчев“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Няколко заключени врати делят затворническата килия от класната стая, в която вместо решетки по прозорците има коледни декорации, изработени от затворниците – ученици.
Николай Василев е на 25, в затвора решава да се дипломира.
„Тази година ще съм абитуриент най- вероятно и се подготвям за матурите. Имаме и справочник по литература. Мисля, че ще се справя“, казва Николай.
До него на чина е Георги Тингаров. Започнал е образованието си в затвора, сега е на 42 и вече е в 7 клас.
„Не можех да пиша, не можех да чета. Като си неграмотен, всичко е трудно. Човек вижда, колкото знае, иначе ние сме тук без никакъв шанс“, обясни Георги.
До влизането си в затвора Илия Тодоров е познавал само парите. На 67 години записва първи клас и вече познава и буквите.
„Мога да пиша името си. Аз не знаех да го пиша, благодаря, че ме научиха“, споделя Илия.
В училището, което се помещава в двора на затвора, тази година учат 230 лишени от свобода.
„Не е много лесно, защото това са хора с големи проблеми. Но, идват тук, имат желание да се обучават и ние сме длъжни да им помогнем“, казва Десислава Янева – Директор на СУ „Поп Минчо Кънчев“.
„Ходенето на училище за тях от една страна е свързано с намаляване на тяхната присъда, това е едната мотивация. И от друга страна - шансът им за по-добър живот на свобода се увеличава“, обясни Елена Василева - учител по БЕЛ.
За Коледа всеки очаква своето малко чудо извън стените на затвора.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase