Превес от 0,5% на коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" пред ГЕРБ-СДС сред гласуващите. Това показва национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1080 лица над 18 г. в периода 18-27 февруари по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

ПП-ДБ събира 20,9% от гласуващите, а ГЕРБ-СДС са втори с 20,4%. Процентите на база всички запитани сочат първи да са ГЕРБ с преднина от 2%. За коалицията с лидер Бойко Борисов процентите сред всички са 15,4%, а за ПП-ДБ - 13,3%.

Към момента под 4-процентната бариера остават „Български възход“, „Има такъв народ“ и новата коалиция „Левицата“.

Колко партии влизат в парламент 49?

Следващото Народно събрание се очертава да е с пет партии. Според данните сред гласуващите ДПС е трета политическа сила с 13,3%, следва "Възраждане" с 11,8%. БСП би била пета на вота на 2 април и ще е последната партия, която преминава прага за влизане в Народното събрание. Социолозите отчитат за социалистите 6,6%.

В син цвят са отбелязани процентите за партиите и на база всички запитани в изследването на bTV и "Маркет линкс".

На какво се дължи разликата между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

„Засега е трудно да се предвиди възможността някоя от тези две коалиции да достигне толкова висок процент резултат на предстоящите избори, така че да успее да формира самостоятелно правителство. Това по принцип изглежда невъзможно, така че коалиционна форма би била задължителна за формирането на следващ редовен кабинет“, коментира в „Тази сутрин“ социологът Добромир Живков.

По думите му все още е рано да се каже дали обединението на ПП и ДБ им носи по-голям успех, отколкото ако се бяха явили по отделно.

„Има много избиратели, които все още не са взели окончателно решение за кого да гласуват. Към момента виждаме изключително изострена битка за първото място с практически равен резултат“, каза Живков.

„Значително по-висока мобилизация виждаме в коалицията ПП-ДБ. В ГЕРБ-СДС можем да търсим и вариант за някакъв електорален резерв, тъй като виждаме, че мобилизацията не е на много високо ниво. Това може да е резултат и от други процеси, които текат в нашето общество. Възможно е този потенциал да не бъде реализиран в деня на изборите“, коментира още социологът.

Какво се случва с останалите партии?

По думите на Добромир Живков при ДПС няма съществена динамика, но при „Възраждане“ има известно нарастване на политическата подкрепа.

„С инициативата, свързана с референдума за еврото, те се опитват отново да влязат по-остро в политическата ни предизборна кампания, привличайки повече внимание върху себе си“, коментира социологът.

Той уточни, че е важно да се отбележи, че БСП отбелязва низходящ тренд, който е постоянен и това е следваща стъпка надолу.

„Разчитането на хартиената бюлетина да промени този резултат може да доведе до някаква частична мобилизация отново в редиците на БСП, но като цяло резултатите могат да ни правят по-скоро скептични към подобно развитие“, посочи Живков.

Той допълни, че се вървим към процес на електорална консолидация около два големи политически центъра за сметка на по-малките партии. Така вероятно наистина може да се стигне до 5-партиен парламент.

Хартиено или машинно гласуване и регулация на цените

Бяха проверени и нагласите по някои актуални теми. „За“ хартиеното гласуване са 20%, „за“ машинното – 56%, а неутрални са 24%.

68% са „за“ контрол върху цените от страна на държавата, „за“ свободен пазар са 19%, а неутрални са 13%.

Националното проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1080 лица над 18 г. в периода 18-27 февруари по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.