В понеделник, 10 юли, от 21 часа по bTV документалната поредица "Неразказано в историята" ще представи филма "Когато солта беше злато".
Новият епизод е посветен на най-ранния производствен център в Европа и най-стария укрепен град, открит по нашите земи, който е бил населен още около 5600 г. пр. Хр. Той не е близо до Атина, Рим или Истанбул, а се намира до българския град Провадия.
Откривателят на Солницата до Провадия - акад. Васил Николов, е модератор в епизода и заедно със своя екип ще потопи зрителите в епохата на неолита, за да разкрие слабо известни факти за селището на производителите на сол, чието име не е известно и до днес.
"Те са били най-богатите хора в Европа по това време, защото те са Повелителите на солта", казва акад. Николов.
Търговията с най-ценната стока за онова време – солта, превръща града в желана плячка както за съседите си, така и за далечни нашественици и налага ограждането му с открити каменни стени. Това го превръща в най-стария укрепен град в Европа.
От друга страна, полученото в хода на търговията със сол злато, което тогава е имало само церемониална стойност, обуславя развитието на културата край Варненското езеро.
Най-забележителният паметник на т. нар. "култура Варна" е Варненският халколитен некропол, в който се намира най-старото обработено злато в света. Багеристът махмурлия, който случайно открива некропола, дава първото си телевизионно интервю, за да разкаже как неволно е дал начало на редица грандиозни открития.
"Златното приключение" в "Неразказано в историята" ще продължи и на 17 юли от 21 ч., когато поредицата ще припомни на зрителите на bTV историята на големите Златни съкровища във филма "Съкровищата на България"
„За съвременния човек солта като че ли не е толкова важна, но всъщност е изключително важна за живота изобщо на хората и животните, защото без натриевият хлорид осмотичните процеси в човешкото тяло са невъзможни. Ние не се замисляме над това, защото всичко, което консумираме, е често пресолено. Но в древността първите земеделци и скотовъдци по българските земи е трябвало сами да си произвеждат сол“, коментира в „Тази сутрин“ акад. Васил Николов, откривател на солницата до Провадия.
„Провадия единственото място в един огромен регион на Централните и Източните Балкани – от Карпатите до Бяло море, и от Черно море до Босна, на което има сол. Това е най-големият извор на сол. Търсейки сол, те са попаднали там и са започнали това производство. Солниците на Провадия са един от знаковите паметници на първата европейска цивилизация. Тук са корените на Европа – от края на седмото до края на петото хилядолетие“, обясни и акад. Николов.
„В древността прави хората богати. Това са първите стокови пари, които служат и за размяна и търговия, и са необходими за човека и животните. Това едно вещество, което е било на почит. Тези хора са били единствените производители в огромния район и те са били много богати. Това бил монетния двор на Европа. Златото е било само белег на престиж по това време, с него не си могъл да си купиш нищо, но със сол – всичко. Тези хора са били много богати и съвсем нормално други са искали да присвоят поне част от богатството им. Затова започват изграждането на стени“, разказа експертът.
"Към средата на петото хилядолетие климатът се променя, става много горещо, засушава се и "златото" започва да изчезва. Тогава са направили един басейн и са вадили вода от нещо като кладенец. Произвеждали са още. Имаме обаче много данни за вътрешни неуредици, избивали са се семейства заради солта", коментира още той.
"Всички данни посочват, че солта е изнасяна на юг към Айтоския проход и през Черно море", каза академикът.
