От какво зависи колко ще живеем, какво ни е писано и колко ни е отредено? До този момент науката даваше отговор, а именно, че дълголетието може и да ни е заложено в гените, но ние не сме заложници на своята ДНК.

Десетилетия живяхме с идеята, че начина ни на живот, с какво се храним, каква е средата около нас, дори какво мислим, могат да въздействат върху генетичния код.

Ново изследване обаче връща главната ролята на гените и генетиката в дълголетието и стареенето. Виктория Петрова ни среща с Бен Шенхар – един от авторите, работил по изследването.

Намираме го в лабораторията на професор Ури Алон. Бен Шенхар е докторант там – в Департамента по молекулярна клетъчна биология на Института „Вайцман“ в Израел. 

Оказва се, че човекът, превърнал се в защитник на генетичния код и генетиката, не е генетик или класически биолог, а физик, математик, изследвал сблъсъците на неутронни звезди в група по теоретична астрофизика.

Кой беше преломният момент във Вашето изследване, който оспори убеждението, че едва 20-25% гените на дълголетието се унаследяват? С вашето изследване изглежда, че нещата са 50 на 50.

Бен Шанхер: Това, което ние направихме, е да се върнем към оригиналното, класическото проучване, от което идваше тази стойност – 20%. Анализирахме отново данните и забелязахме, че в тях има много силен смущаващ фактор, който не е бил взет предвид. Когато този фактор се отчете, резултатите изглеждат съвсем други. Това е така наречената „външна смъртност“, причинена от фактори, които не са свързани с биологичното стареене.

Например - инциденти, насилие, природни бедствия и най-важното в този контекст – инфекции, инфекциозни заболявания. Класическите изследвания са правени върху близнаци, родени през XIX век – 1860 г., 1890 г. По това време не е имало антибиотици, не е имало добра хигиена. Така че много хора, за съжаление, са умирали от инфекции, които нямат нищо общо със стареенето.

Цели три десетилетия се смяташе, че независимо какво е записано в гените, колко дълго ще живеем зависи в голяма степен от храната, начинът на живот, емоциите, близостта, спорта. Били са проследени стотици двойки близнаци. Бен Шнхер обаче предлага друга гледна точка към темата, която променя парадигмата.

Защо решихте да се задълбочите в този проблем?

Бен Шанхер: Честно казано, това беше доста случайно. Не беше нещо, което целенасочено решихме да изследваме, а по-скоро го открихме по случайност – както често се случва в науката, където добрите открития понякога стават случайно. В нашата лаборатория ние не сме традиционни биолози или генетици. Ние сме основно физици и математици, които работят по биологични проблеми. Подхождаме към биологията от гледната точка на физиката. А това, което физиците обичат да правят, е математическо моделиране. Да се опитаме да обясним дадено поведение чрез математически модел.

И така, в нашата лаборатория използваме модел за описание на стареенето, разработен при нас, наречен „модел на насищащото се отстраняване“.

Аз си играех с този модел и се опитвах да го напасна спрямо известните до момента изследвания с близнаци. И случайно забелязах, че когато променям стойността на външната смъртност, тоест вероятността човек да умре от случайни причини, несвързани със стареенето – настройката е изключително чувствителна към това.

И когато „изключих“ външната смъртност, изведнъж видях, че наследствеността на дълголетието скача до около 50%. Спомням си как отидох при проф Ули Алон и му казах: „Играх си с това и виж какво се получава. Какво мислиш?“ Той каза нещо от рода на: „Трябва да видим дали това е реално, но ако е, може да е нещо голямо.“

Какво мислите, че ще промени тези резултати занапред?

Бен Шанхер: Смятам, че значението на това изследване не е на индивидуално ниво. Ако сте отделен човек, вие все още трябва да се грижите за здравето си, за начина си на живот и т.н. Изследването не казва, че тези неща не са важни. Дори ако генетиката е 50%, все пак остават едни други 50%, които включват начин на живот, диета, среда, здраве – всички тези неща са важни. На лично ниво не мисля, че някой трябва да прочете това изследване и да си каже: „Мога да живея по различен начин, няма значение.“ Надявам се да не е така.

Темата за унаследяването на дълголетието връща самия Бен към българските му корени и Русе, където е живяла и баба му, преди да заминат за Израел. Днес тя вече е на 95 години.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK