Каква военна техника ще видим и каква няма да видим в небето над София днес?

Около 10:00 ч. от летище „Враждебна“ се очаква да излетят три военни хеликоптера. Два от тях са „Кугъри“, които ще придружават военния вертолет Ми-17, който ще бъде знаменосец на празника.

В авиобаза „Враждебна“ освен тези хеликоптери има на въоръжение и три самолета „Спартан“, които за последната година до днес са извършили 15 спасителни мисии по въздух.

Екип на bTV се среща с един военен лекар и двама военни пилоти, които разказват какво е да си там, където си най-нужен.

Зад гърба си майор Станимиров има три спасителни мисии в Афганистан. Там е част от многонационален екип в испанска и американска военнополеви болници.

„Да кажем, че това беше една детска мечта. Исках да спасявам човешки животи, да помагам на хора и постепенно се осъществи“, казва той.

Снимка: bTV

Последната мисия - по време на опустошителните земетресенията в Турция. Тогава страната ни реагира първа. Така 4 часа след заповедта на президента двата военнотранспорни самолета „Спартан“ излитат. И за миг майор Станимиров, не се замисля и полита.

„Имахме един час да си отидем до домовете, да се върнем и да дойдем тук - със запалени двигатели ни чакаше самолетът и тръгнахме. Все едно е било вчера. Този ужас, който хората там бяха преживяли не може да се забрави“, спомня си той.

В спешната медицина на терен освен за живота на пациента лекарите постоянно се борят с времето и условията, извън комфорта на операционната.

„Ние, като военни лекари, трябва да преценяваме в голям процент от случаите много бързо трябва да направим преценка, да преценим състоянието на пациента, да го огледаме, да си съставим план за действие и да вземем решение. Ние сме извадени от комфортната си зона, ние сме там където трябва да сме“, казва още майор Станимиров.

При донорска ситуация, нужда от спешен транспорт за животоспасяваща операция, при бедствия – за 120 минути през деня и 180 минути през нощта „Спартанът“ е готов за да спасява. Няколко институции и десетки хора са отговори за успешния й край. А най-трудно е да управляваш цялата тази система, признават пилотите майор Христозова и майор Барев.

„Изисква огромни умения както комуникативни, така и физически, изисква да се познава самолета в детайли. Той в класа си е най-добрият самолет в света и е с много сложни системи“, казва майор Барев.

„Нашата работа е да бъдем подготвени и да координираме възможно най-много фактори при изпълнението на една задача. Най-хубавото е удовлетворението, че отдавайки се на каузата ВВС, помагаме и дори, когато има трудности… преглъщаме ги, намираме сили за утрешния ден, да знаем, че утрешния ден ще бъде по-добър, че ще имаме мотивацията да си вършим работата и сме помогнали на хората“, обяснява майор Христозова.

„Всеки един спасен човешки живот, всеки един поглед на пациент, който е благодарен за това, че му е облекчено състоянието, че се чувства добре и усмивката на лицето му, това е нещото, което винаги си струва и винаги ще ни движи напред“, вярва майор Станимиров.

Отказват да бъдат наричани герои, но близки до работа им, ги наричат „хвърчащите хора“, по Валери Петров.