С общи усилия, с вяра и надежда може да се възроди духовният живот в едно село - без значение от житейските трудности, самотата и превратностите на времето.
Село Васил Левски е в утробата на Крайдунавска Добруджа – на 30-ина километра от Силистра. Посреща ни табела с името, като че ли писана на ръка. А в двора на църквата намираме това, за което сме дошли – хора на преклонна възраст, с мотики, лопати и брадви в ръце. И безкраен ентусиазъм.
„Събрахме се всички жени, дойдохме с метлички, с парцалчета, почистихме. Седнахме, погледахме се и решихме, че така не трябва да я оставяме тази църква, в такова състояние“, казва Йонка Тодорова.
„Дворът от храсталак не се виждаше, въобще църквата не се виждаше. Даже горе беше израснало някакво дърво, течеше, беше паднала мазилката. Сега в момента всичко е замазано“, заяви отец Александър, енорийски свещеник.
Църквата "Свети Георги Победоносец" е построена с дарения през далечната 1908 г. Въпреки че оттогава не е затваряла врати – дори и през комунистическо време, особени грижи за храма не са полагани. Така преди осем години храмът затваря.
„В един момент ние трябваше да я оставим да падне без загрижеността на никой друг. На кого не се молихме и в крайна сметка се решихме ние и го направихме. Защото това е най-ценното в едно населено място – църквата“, казва Петранка Иванова.
Младото семейство Йордан и Райна Радеви нямат родствена връзка със селото, но наскоро си купуват къща там и сега помагат във възстановяването на храма. А службите в църквата в село Васил Левски вече са подновени въпреки продължаващите ремонти.
