Новогодишната нощ и денят след нея са ни стрували над 210 милиона лева. Това показват данните на приходната агенция. Традиционно по Нова година голяма част от българите харчат пари в хотелите, ресторантите, баровете, къщите за гости.

В последния ден на изминалата година сме похарчили над 160 милиона лева, а в първия ден от новата година значително по-малко – почти 50 милиона. За сравнение, по същата време преди година сме били с около 30 милиона по-щедри в харчовете.

Колко и за какво похарчихме на Нова година и на 1 януари?

„Сблъсъкът с реалността е едно най-трагичните неща за човешкото съществуване. Като че ли обичаме да живеем на кредит, да си позволяваме повече, отколкото всъщност можем реално. Празниците винаги са били специално време, в което се смята, че имаме досег с други свят – с отвъдното, с чудесата. Затова във всяка култура има и много стриктни правила какво се прави в тези дни, така че тези два свята да остават в безопасен контакт“, коментира в „Тази сутрин“ психологът доц. Велислава Донкина.

Според нея традиционно хората по света ползват празниците – специално Коледа и Нова година, като извинение, че голяма част от проблемите, които трябва да бъдат решавани, могат да останат малко на пауза, и като опит да възкресим „изгубения рай“, който цял живот търсим.

Според финансиста Владимир Сиркаров очакванията са били за по-високи разходи през декември.

Новият живот в новата година: Кои са първите бебета на 2024 г.?

„От една страна, по-малко направените харчове може да са заради притесненията за по-студена зима. С по-студената зима идват и по-сериозни разходи. От друга страна, миналата година имаше един ентусиазъм, че мерките около COVID-19 приключиха и малко наваксвахме. Със сигурност винаги след празници трябва по-стриктен контрол в бюджетирането на домакинствата“, коментира той.

Сиркаров отбеляза, че кредитната цена все още не се е повишила съществено.

„Приоритизирането е наистина ключово – да се направи отчет, свързан с това, които са най-важните разходи и от кои можем да се ограничим. Както на ниво лични финанси, така и за бюджетиране в по-голям мащаб“, посочи още той.

"Да се надяваме, че икономическата обстановка ще бъде спокойна през 2024 г. и няма да внесе допълнителен шок в бюджетите на хората. По-добре е в началото на годината да имаме малко по-постна пица, а след това, ако има картбланш за повече разходи, бюджетът може малко да се разшири", допълни финансистът.

Какво предстои през 2024 г. в световен мащаб?

„Растат едни хора, които сякаш имат доста по-различна гледна точка за света – включително за това, което искат да получат от живота, и как да подходят към него. Може би това е свързано със способността човек да пораства, да се адаптира. Има, разбира се, и много други фактори. Все пак ние имаме достъп до много неща, които някога са били мечта. Хората вече имат опита за достъпност“, коментира доц. Велислава Донкина.

Според нея все повече хора започват да си дават сметка, че това, което е вътре в теб, е по-важно от това, което е навън.

„Вероятно то продължава да бъде важно и след Нова година“, посочи тя.

Стабилност, сигурност, ново начало: Какво пожелаха политическите лидери за 2024 г.?

Доц. Донкина коментира, че феноменът на показността все още е доста силен. 

"Колко по-недобре сме със себе си, толкова повече имаме нужда да покажем да другите, които да си помислят колко добре се справяме. Важно е нефантазно да излизаме от кризите, а да ги използваме, за да се научим на нещо. Ако искаме да теглим кредит, не да помислим дали ще можем да се справим с това", обясни тя.