Как искаме Европа да отговори на агресията на Путин в Украйна - има ли друг път освен помощ за жертвата? Как да интегрираме мигрантите и как да продължи разширяването на европейската общност? Дебатът за България в Европа.

Регламентът е добре познат вече - три кръга, в два от тях кандидатите отговарят на въпросите, които имаме към тях по големите проблеми, които чакат решения. В третия кръг гостите ни си задават въпроси един на друг по реда, който определи нашият жребий.

В днешата дискусия поканихме кандидати от листите на политически сили, които имаха свои представители и в досегашния Европейски парламент. Емил Радев от ГЕРБ-СДС, Стефан Тафров от ПП-ДБ, Велизар Енчев от „БСП за България“ и Ангел Джамбазки от ВМРО.

Приеха всички без ДПС.

Какво показва социологията?

Най-много от анкетираните казват, че отбраната и сигурността трябва да бъдат във фокуса на ЕС, за да засили позициите си. 37% е средноевропейското ниво, а в България този отговор се избира от 31% от хората.

Това показват данни от проучване на „Евробарометър“ на Европейския парламент, проведено от агенция Verian-Kantar между 7 февруари и 3 март сред 26 411 граждани над 15 г. във всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта "лице в лице", допълнени с видео интервюта в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

Снимка: bTV

На второ място европейците поставят енергийните проблеми - 30 на сто. У нас процентът е дори е по-висок – 35%.

Безопасността на храните и селското стопанство са на трето място - 30% в Европа и 29 на сто у нас.

Конкурентноспособността е на четвърта позиция сред следващите приоритети във фокуса на ЕС. Като у нас тя, заедно с икономиката е припозната от повече хора спрямо средноевропейските нива.

Най-голяма е разликата, която виждаме в отношението на хората към действията във връзка с климата. 24% от европейците смятат, че те трябва да са във фокуса на ЕС. И едва 10 на сто от анкетираните българи.

Кои са участниците в дебата?

 

Снимка: bTV

Eмил Радев е евродепутат от Европейската народна партия, избран с листата на ГЕРБ през 2014 г. Доктор по гражданско и семейно право от НБУ. Четвърти в листата на ГЕРБ/СДС за ЕП.

Снимка: bTV

Стефан Тафров - бивш посланик на България в ООН и европейски страни и зам.-министър на външните работи. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Втори в листата на ПП/ДБ за евровота.

Снимка: bTV

Велизар Енчев е бил депутат от „Патритичния фронт“ в 43 НС и от БСП в 45 НС. И той е завършил „Журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски“
Девети в листата на БСП за България за европейските избори.

Снимка: bTV

Ангел Джамбазки е евродепутат от ВМРО в групата на Европейски консерватори и реформисти от 2014 година досега. Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“. Сега - водач на листата на ВМРО – Българско национално движение за европейския вот.

Основни тези на кандидатите:

 

Снимка: bTV

Емил Радев: Войната на границата на Европейския съюз е една от заплахите които тревожи всички европейски граждани. Европейският съюз и държавите членки много ясно взеха отношения в тази война да подкрепят жертвата срещу агресора, защото загуби ли Украйна, оттам нататък ние не знаем коя ще е следващата жертва – Молдова, Полша при балтийските държави. Аз винаги виждам огромна тревога в колегите ми от Полша и прибалтийските държави, когато говорим за тази война, защото там гражданите са страшно притеснени да не станат и те обект на агресия. Европейският съюз не реагира достатъчно остро през 2014 година при анексията на Крим и стигнахме до една пълномащабна война в Украйна. Но нека да се учим от историята, защото единственият път когато Варна е бомбардирана и обстрелвана е през 1915 г. от Руската ескадра, която праща царя, защото е недоволен от независимата политика на България. Нека да не забравяме думите на великия български ген. Иван Колев, който казва преди да разгроми руснаците и румънците в Добруджа: Благодарен съм на Русия, че помогна за нашето Освобождение, но какво правят с казаците сега тук в Добруджа. Ще ги бием и гоним както всеки враг на Обединението на България.

Стефан Тафров: Европа освен че трябва да помага на Украйна трябва да мисли все повече за собствената си сигурност. Хората разбират, че времената са променени след руската агресия срещу Украйна и Европа трябва буквално да си стъпи на краката във военно отношение. Тя не може да разчита вечно на американския ангажимент към нейната сигурност чрез НАТО, защото в САЩ преминават периодически в своята история през периоди на изолационизъм. За тях може би е по-важно съперничеството с Китай, отколкото да пазят Европа. Това ще бъде много важно задача на следващия Европейски парламент, че трябва да вземем мерки да изградим собствено отбрана . Това ще бъде моя подход като евродепутат – Европа не трябва да води до отслабването на НАТО и затова преди изборите отделиха огромно внимание именно на изграждането на това, което много държавници вече наричат европейска стратегическа автономия. Вече започва  реформа на оръжейното промишленост в Европа. Тя за България е много важна и заема процент и половина от БВП и ние българите трябва да се възползваме от този момент, за да я преустроим и технологиизираме.

Велизар Енчев: Неадекватно е предложението за милитаризацията на Европа. Трябва да потърсим корените на конфликта в Украйна. Защо избухна тази ужасна война между два братски народа? След падането на Берлинската стена НАТО започна една експанзия за разширяване на изток. Русия беше обградена с военни бази, всички страни членки на Варшавския договор станаха членки на Атлантическия пакт, който прояви една агресивна линия. Войната започна с преврата на Майдана през 2014 г. и искането на Зеленски Украйна да се сдобие с ядрено оръжие. Как си представяте Украйна, член на Северния атлантически пакт на границата с Русия, и ядрено оръжие? Превратът, в който се смени правителството на Украйна и измамата, която Европа направи по признанието на Ангела Меркел. Какво казва тя - подписахме Минските споразумения, за да дадем повече време на Украйна да се въоръжие, украинската армия да стане боеспособна, след всичко това какво очаквате да се случи. Има 14 000 убити в Донбас след преврата на Майдана. Кой е виновен за всичко това се питам? В този смисъл – въпросът, който задавате дали трябва да се въоръжава повече Европа – не, точно обратното - Европа трябва да преговаря за мир. Европа трябва да потърси път с Русия и второ - да престане с тази политика на двойните стандарти и куфари с двойно дъно по отношение на преговорите между Украйна и Руската Федерация.

Ангел Джамбазки: Тезата за това, че държавата агресоре е водила война, за да отблъсне НАТО от своята територия, очевидно е невярна, защото в резултат на тази агресия границата между Руска Федерация се увеличи няколко десетки пъти с присъединяването на Финландия и на Швеция към Северно-Атлантическия договор. Руската Федерация беше гарант за териториалната ця;пст на Украйна по Будапещенския протокол, по който България също е страна. Всъщност войната започва с нахлуването на една армия на територията на друга държава. Така че това са обективните факти. Въпрос на тълкуване на политически убеждения е дали ще ги приемаме, или няма да ги приемаме. Когато говорим за заплаха и за война не забравяйте, че това не е единствената война, която е заплаха за Европа. Съвсем близо до нас в Близкия изток се води друга война, която също може да бъде обект на изключителна опасност за европейското общество. Западноевропейските държави имат на своя територия много голям брой нелегални мигранти, повече от които симпатизират съвсем очаквано на палестинците. Западноевропейските общества по принцип, не живеейки в никаква форма на комунизъм, са по-леви и симпатизират там, така че това може да бъде много по-голям проблем за част от западноевропейските общества, когато се говори за решението. Европейските общества, включително българското, трябва да се раздели с илюзията, че някой друг пази някого и някой друг ще плаща за нашето време. Имахме погрешната идея, че Северноатлантическият договор ще бъде издържан с цел САЩ да са световният полицай. Това няма да се случи.  Оказва, че България е способна да произвежда отбранителна продукция съизмерима с Германия и с Франция. Така че трябва да има осъзнаване и възстановяване на здравия разум. Трябва да има възстановяване отбранителните способности на всяка една държава и по всички тези неща, защото никой няма да ни пази. Никой няма да плаща за нашата отбрана.

Вижте още за Шенген, Зелената сделка и индустрията – във видеото.