Зрителите познават Галина Риом-Ройбек от „България търси талант“. Родена е в Ямбол, но е изоставена като бебе на шест дни. Четири години по-късно я осиновява семейство от Дания.
Всеки избира да разкаже история си различно. Да я напише, разкаже или дори да я остави за себе си. Галина обаче избра да я сподели чрез циркова акробатика.
Драматичните събития, белязали детството ѝ, не я сломяват. Затова днес иска да вдъхнови други - да се борят. Приема ни в студиото си, където тренира и преподава юнисайкъл - упражнения на едно колело.
Реакциите след участието ѝ в „България търси талант“ в били като бомба от емоции – от поздрава на непозната възрастна баба, до усмивката на тийнейджър в парка. Всички я поздравили за смелостта да разкаже за миналото си.
То започва в Ямбол, в дом за деца, където е оставена от биологичните си родители едва на шест дни. Остава там четири години, след това е осиновена от двойка в Дания.
„Ако не бях осиновена в Дания, най-вероятно щях да завърша в дом за деца. Но домовете са много различни. На някои места имат подходящия персонал, храна, вода. В дома в Ямбол, в който бях, беше много напрегнато. Децата бяхме твърде много за социалните работници. Нямаше подходяща грижа за здравето на децата. Ако бях израснала в България сама, вероятно щеше да е много трудно“, разказва Галина.
Казва, че не таи гняв към биологичните си родители.
„От моята гледна точка е, че биологичната ми майка може да е била болна и е направила добро, като е дала детето си за осиновяване, за да му осигури по-добър живот. Има я и другата страна, че няма такава причина и тогава се питам защо ме е дала за осиновяване“, казва Галина.
Като тийнейджър има много въпроси и търси отговорите. Връща се в България, но не успява да разбера кои са родителите ѝ. После осъзнава, че гневът и разочарованието към неизвестното са се превърнали в разбиране.
Казва, че е мислила какъв ще е животът, ако не беше осиновена. За биологичните си родители споделя: „Не знам какво ще им кажа. Сигурно ще видят млада жена, здраво стъпила на земята. Жена, която има таланти, знания и която е преодоляла травмата и начина, по който е започнал живота ѝ. Надявам се, ако ме видят, да са горди“.
Дошла за кратко в България, но останала. Въпреки това всеки ден благодари за хората, дали ѝ дом и семейство в Дания. Чуват се рядко, но говорят с часове.
На 4-годишна възраст родителите ѝ я завеждат на цирково представление в Дания. Вижда акробат на едно колело, който продължава номера си във въздуха. Запленена е завинаги.
„Това е спорт, в който първо се учиш как да пазиш равновесие - без значение дали си на 50 или на 10 години, трябва да се изправиш, да се научиш как да седиш на едно колело и чак след това как да караш. Когато се научиш на това, се отварят много дисциплини - каране на юнисайкъл в планината, аз самата съм шампион в това, спускане по склонове, артистично каране, както това, което виждате в "България има талант". Ако се вгледате по-внимателно следващия път, ще видите, че всъщност тези умения не идват от цирка, а от спорта – юнисайкъл“, казва Галина.
Каквото и да се случи, тя е доволна от едно - макар на едно колело, успява успешно да запази баланса в живота си.
