На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Традиция е на 120 години. Отбелязването на тази дата като ден за почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България започва през 1901 г.
Тогава на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани, за да преклонят глави. Мястото за издигане на паметника е избрано през същата година от специална комисия, в която участват и девет от Ботевите четници. Избрано е място, което е достъпно и най-близко до последното сражение на четата.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 г. - връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г.
През 1876 г. 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя. Воевода на четата е 28-годишният поет революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. Предстоят тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, когато по здрач изстрел покосява Ботев.
Скок във времето със 125 години и едно важно за всички откритие, запечатало се на 2 юни. През 1896 г. италианският инженер Гулиелмо Маркони патентова безжична телеграфна система, която по-късно придобива известност като "радио".
Самият откривател е роден в Болоня в семейството на земевладелец, майка му пък е потомък на ирландски производител на уиски. В това колоритно семейство Маркони успява да постигне научен прогрес. В края на 19 век италианецът изпраща радиосигнали на разстояние от 300 м до 6 км в равнините на Солсбъри, Англия, за което получава и британски патент.
Година по-късно – през 1897-а, значително подобрява системата си и основава и първата в света "безжична" фабрика в Англия. Неуморим – през 1901 г. Маркони успява да предаде радиосигнал през океана, което поставя началото на нова ера в безжичните технологии. От 1903 г. компанията му осъществява редовни трансатлантически радиовръзки.
Шест години по-късно постиженията му са признати от Нобеловия комитет и той получава приз за постиженията си във физиката. Развръзката е, че радиото доминира в първата половина на 19 век и се видоизменя – става компактно и влиза от домовете в автомобилите. Първото автомобилно радио е произведено в САЩ през 1930 г., а днес колата остава мястото, което пази магията на радиоефира най-ревностно.
