Една кратка 30-годишна житейска история, оставила дълбока следа в литературната и историческа памет. Спомен за един от най-големите ни поети и публицисти Гео Милев.

Още 12-годишен бъдещият поет проявява разнообразни таланти. Съставя ръкописни вестници, рисува, включително и свои автопортрети, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Пушкин и Лермонтов, а по-късно – за първи път у нас и на Маяковски.

На 14 май 1925 г. заради поемата „Септември“ Гео Милев е осъден на една година затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за две години. Той решава да обжалва, но на следващия ден е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.

Десетилетия по-късно останките му са открити в масов гроб край София, разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. По-късно е доказано, че е бил брутално убит.

Думите му, макар и приглушени тогава, се чуват и са валидни и до днес.

На този ден Луи XIV сяда на престола във Франция

Днес си припомняме и за живота на един четиригодишен крал, който записва името си със златни букви в историята. На тази дата през 1643 г. Луи XIV, познат също като Краля Слънце, сяда на престола във Франция.

Въпреки прекалено ранния старт на кралската му кариера, съдбата му отрежда дълго царуване. Той управлява 72 години, три месеца и 18 дни – период, който го нарежда начело на списъка на най-дълго управлявалите европейски владетели.

Времето, в което царува, е познато като Златния век във френската история. Държавата увеличава военната си мощ, ролята й на световната сцена се засилва, наблюдава се и интелектуален и културен разцвет. Постоянните войни, които води обаче, му навличат гнева на мнозина. Не на последно място и заради наложените високи данъци.

Обичан, ухажван, но и силно мразен - за големия монарх знаем още, че е водил разточителен живот и е бил страстен привърженик на лукса. Негова е и прочутата фраза „Държавата - това съм аз!“.