„Цялата свобода и независимост е един процес, който продължава цели три десетилетия. Можело е да бъде обявена независимост в някакъв по-ранен исторически момент, но през 1908 г. са назрели цял комплекс от причини – икономически, политически, ако щете и психологически – да се направи тази решителна крачка към утвърждаване на името на България като суверенна държава“, каза в „Тази сутрин“ историкът проф. Пламен Павлов.
По думите му има две основни послания в този акт – пълен суверенитет и национално обединение.
„България просто порасна. Тя получи пълен суверенитет и своето свидетелство за зрялост“, каза от своя страна историкът проф. Милко Палангурски.
„Когато възстановявахме този празник, моята идея беше да празнуваме независимостта в душите и в българското политическо и културно пространство. Както винаги протоколът надделява и се обръща внимание на акта и неговите последици. Този акт има своите последици в дългосрочен план и още не сме го завършили“, каза проф. Палангурски.
Той заяви, че е крайно време костите на Фердинанд I Български да намерят покой в родината, каквото е и неговото желание.
