Докато България все още чака Брюксел да даде зелена светлина за Плана ни за възстановяване, по който ще получим около 12 милиарда лева, Хърватия вече ползва авансово над 800 млн. евро. Какви са проектите, които държавата иска да финансира?

Компанията за електромобили „Римац“ е сред получателите на европари. Наричат собственикa ѝ Мате Римац „Илън Мъск на Балканите“. 30-годишния Мате започва разработките си у дома, за да стигне до момента, в който придобива мажоритарния дял от Богати, а преди дни и на гости му идва френския президент Емануел Макрон.

Евросредствата ще се използват за подмяна на такситата в Загреб с електромобили, които ще бъдат и безпилотни. Целта - да се намали замърсяването в хърватската столица. След такситата ще се мисли и в посока електрически градски транспорт.

Компанията започва в гараж през 2006 година, за да може през 2011 да произведе първия електрически автомобил.

Такситата няма да изглеждат като познатите в момента автомобили на Римац, но също ще са с електрически двигатели.

„Работим върху проект за бъдеще, в което колата не е нечия собственост. Бъдеще, в което автомобилът се споделя. Работим по това последните 4 години. Пилотния проект „Робо такси“ ще е в Загреб. Това ще е кола без шофьор, която ще може да наемате, ще изградим и инфраструктура, където автомобилите ще се поддържат, зареждат и почистват“, казва маркетинг директорът на компанията Марта Лонгин.

Части за „Римац“ се изработват и в Чаковец, чиито бивши казарми са ремонтирани и превърнати в бизнес инкубатор. Целта е да се подкрепят високотехнологичните компании в област Миджимурие.

През 2010 г. в технологичния иновационен център започват с три стартиращи компании и около 10 служители. В момента фирмите са 51 - с персонал от над 300 души. Още преди да завърши ремонта на дадена барака, тя вече е наета.

Тук се намира и един от най-големите 3D принтери в региона.

„Това е най-големият 3D принтер в този регион. Другият такъв е в Милано, Италия. Този принтер може да изгради части с размери до 950 милиметра. Това е принтер за индустрията. Използва 50 различни вида пластмаси“, обяснява Марио Щерцер, директор на „Метал център“.

Изделията му се ползват и в индустрията, и в медицината. Понякога дори операторът на принтера не знае какво точно прави, тъй като става въпрос за патентни тайни.

В метал центъра разполагат и с 3D скенер, който сканира обектите и в дълбочина.

Финансирането което Загреб получава по плана за възстановяване е 6,3 млрд. евро. Като процент от брутния вътрешен продукт на страната това е най-сериозното финансиране сред 27-те държави членки на ЕС. „Планът вече се изпълнява, миналата седмица имахме мисия, всичко е по план, така че очакваме някъде в края на януари Хърватия да се обърне с искане за следващо финансиране, молба за отпускане на следващия транш. Основните средства, така реши и Хърватската страна, отиват за Зеления преход, проекти свързани с нови технологии, намаляване ефекта върху околната среда“, коментира постоянният представител на ЕК в Хърватия Огнян Златев.

Докато Загреб вече инвестира парите от плана си, София все още чака. Ние сме оптимисти и работим максимално бързо България да получи да“, каза представителят на ЕК в България Цветан Кюланов.

Докато София все още чака отговор от Брюксел, плановете на Загреб са в края на януари да поискат ЕК следващия транш от своя план за възстановяване.