За първи път българска книга, писател и преводач са номинирани за "Букър". Романът "Времеубежище" на Георги Господинов влезе в дългия списък на номинациите за най-престижната международна награда.
„Много трудно книга, написана на по-малък език, на български език, пробива в литературната среда. Не обичам да ни подценяват, а винаги има това усещане, сега удоволствието идва от това, че сме направили тази малка стъпка“, сподели в "Тази сутрин" Геогри Господинов.
Той е с още една номинация – на Европейската банка за развитие. Сред номинираните са още Орхан Памук, Олга Токарчук и още европейски писатели.
„Компанията е сериозна, за мен това е достатъчно, пък какво ще стане нататък, ще видим“, коментира българският писател.
"Естествен роман" излезе през 1999 г. и все още се чете, надявам се същата участ да постигне и „Времеубежище“. Книгата излезе през 2020 г. и за съжаление последните три години препотвърдиха това, което се разказва в нея. Едно от условията на „Букър“ е да се оценяват книги, които са важни не само за момента, а които ще бъдат четени и след години“, каза още той.
Към днешна дата „Времеубежище“ е излязла на 17 езика.
„Всичко е процес, който тръгва от първите книги, от първите номинации. Човек не винаги печели награди, не винаги е номиниран, има и доста разочарования по този път. „Физика на тъгата“ беше номинирана за седем европейски и международни награди, но не спечели нито една. След това беше отличена с една швейцарска награда „Ян Михалски".
„Времеубежище“ вече беше избрана за „Книга на година“ на New Yorker, на The Guardian, на Financial Times. Има стъпки. 20 години работя с едни и същи издатели – с „Жанет 45“. Анджела Родел е преводачът на моите книги на английски език. Номинацията на „Букър“ е за двама ни. Преводачите също са част от успеха на книгите“. Кориците на „Времеубежище“ за чуждестранните книжарници имат елементи, които се повтарят. В три от книгите поне има облаци и стаи. Вълнуващо е да се видят колко са различни кориците, но и колко са сходни. Корицата на българското издание е на Недко Солаков“, разказа Георги Господинов.
Темата за времеубежището се появява още през 2011 г. във „Физика на тъгата“. Тогава героят се чуди защо няма бомбоубежище за време.
„Във „Физика на тъгата“ се появи заглавието на „Времеубежище“. Всички книги правят някаква верига. Ако се четат отделните книги, ще се види как са свързани и как едни мотиви от отделните книги, минават в другите. Явно усещането за необходимост за защитено време се появява още през 2011 г.“, сподели Господинов.
„Идеята да се направи клиника за миналото е от преди 20 години. Сериозно започнах да пиша книгата през 2016 г. За всяка книга трябват доста големи изследвания, те се превръщат в контекст“, разказа още той.
„Сега в Италия отново направихме този експеримент. Попитах публиката, ако направим в момента референдум – кое е вашето любимо десетилетие от 20-и век. Така проверяваме дали идеите в книгата съвпадат с усещанията на хората в конкретната страна. Във всяка европейска държава има дефицит на бъдеще и връщане назад. Навън говорим същите неща, които и тук. Тъгата се е разпростряла около Европа и сме се изравнили в това“, разказа Георги Господинов.
„Навсякъде пише, че това е първата книга, написана за български език, авторът е роден в Ямбол. Ако отворите сайта на „Букър“, ще видите карта с номинираните автори. България вече е на тази литературна карта на света, наред с големите литературни държави – Франция, Германия, Испания. С източните държави, които правят голям пробив в момента – Южна Корея, Китай, Индия, с традиционно силните литературни държави като Мексико. Картите не са само икономически, има и културни“, коментира писателят.
То допълни, че има интерес от чужди продуценти и режисьори към романа.
„Подготвям се да сядам да пиша нещо ново. Понеже „Времеубежище“ я има на различни езици, пътувам и се срещам с хора. След това гостуване обаче вече може би ще се затворя и ще пиша“, посочи Господинов.
