Кап. Райчо Николов е единствената жертва на Съединението - това всенародно дело, в което българската войска отказва да участва.
Райчо Николов влиза в учебниците по история и като героя от Кримската война, преплувал Дунава с помощта на две кратунки, за да предупреди руското командване за нападението на турците.
„Той се е страхувал, 14-годишното момче, че няма да може да преплува реката и затова взима кратунките, т.е. като съвременен пояс, да го приемем“, разказва историкът Веселина Антонова.
Император Николай І награждава Николов с дворянско звание и му дава възможност да учи в Русия.
„И тогава императорът връчва на момчето, което е родено в колибите над Велико Търново, дворянско звание, за да продължи своето образование в Санкт Петербург“, отбелязва още историкът.
Военната му кариера в руската армия е възходяща, Райчо Николов няколко пъти ръководи български доброволци. Награден е с орден „Св. Ана“ заради проявена храброст при боевете при Шипка.
„Неговото име е много известно и той е много уважаван човек. Когато е командирован през 1879 г. в Пловдив, той продължава дейността си не като един офицер, който трябва да защитава решенията на Берлинския договор, а като българин, който застава от другата страна“, посочва Веселина Антонова.
Райчо Николов е член на тайния революционен комитет с председател Захари Стоянов и вече има звание майор и прави всичко възможно ръководството на войската да остане в ръцете на съзаклятниците.
В деня на великото дело, докато отивал да съобщи по телеграфа новината, е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция.
„Тогава обаче началникът на пощата е един непочтен човек, който е злоупотребил със средства, както пише Симеон Радев в „Строители на съвременна България“. Той се е уплашил, че ще бъде разкрит и просто стреля“, казва историкът Веселина Антонова.
На погребението на майор Райчо Николов се стичат повече от 50 000 души от цяла България, за да засвидетелстват почитта си към героя.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
