Кап. Райчо Николов е единствената жертва на Съединението - това всенародно дело, в което българската войска отказва да участва.
Райчо Николов влиза в учебниците по история и като героя от Кримската война, преплувал Дунава с помощта на две кратунки, за да предупреди руското командване за нападението на турците.
„Той се е страхувал, 14-годишното момче, че няма да може да преплува реката и затова взима кратунките, т.е. като съвременен пояс, да го приемем“, разказва историкът Веселина Антонова.
Император Николай І награждава Николов с дворянско звание и му дава възможност да учи в Русия.
„И тогава императорът връчва на момчето, което е родено в колибите над Велико Търново, дворянско звание, за да продължи своето образование в Санкт Петербург“, отбелязва още историкът.
Военната му кариера в руската армия е възходяща, Райчо Николов няколко пъти ръководи български доброволци. Награден е с орден „Св. Ана“ заради проявена храброст при боевете при Шипка.
„Неговото име е много известно и той е много уважаван човек. Когато е командирован през 1879 г. в Пловдив, той продължава дейността си не като един офицер, който трябва да защитава решенията на Берлинския договор, а като българин, който застава от другата страна“, посочва Веселина Антонова.
Райчо Николов е член на тайния революционен комитет с председател Захари Стоянов и вече има звание майор и прави всичко възможно ръководството на войската да остане в ръцете на съзаклятниците.
В деня на великото дело, докато отивал да съобщи по телеграфа новината, е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция.
„Тогава обаче началникът на пощата е един непочтен човек, който е злоупотребил със средства, както пише Симеон Радев в „Строители на съвременна България“. Той се е уплашил, че ще бъде разкрит и просто стреля“, казва историкът Веселина Антонова.
На погребението на майор Райчо Николов се стичат повече от 50 000 души от цяла България, за да засвидетелстват почитта си към героя.
