Новите правила за облагане на малките пратки от трети страни влязоха в сила от 1 юли. Темата коментираха Вяра Генова-Рудолф от Агенция „Митници“ и Богомил Николов от „Активни потребители“.

Генова-Рудолф обясни какво точно се променя.

„Това са 3 евро мито, което се налага на всяка стокова група в така наречените малки пратки до 150 евро и пристигащи от трети страни. Тук да добавим, това не включва само Китай“, каза тя.

Тя обясни логиката на новия режим.

„Логиката е, че това мито замества нормалните мита, с които се облага всеки един артикул. Тъй като това са малки пратки, които се декларират с намален набор от данни, тоест с една по-елементарна митническа декларация.“

Според нея в момента нито една държава в Европейския съюз не разполага с капацитет да обработва всички пратки по стандартния ред.

„Към момента няма държава в Европейския съюз, която да може да си позволи да обработва всички тези почти 6 милиарда пратки по стандартния механизъм. За това имаме в момента един преходен период, като след около две години, когато започне да действа Общият европейски хъб за данни, очакваме вече да се мине към облагане на всеки един артикул със съответния процент, който е предвиден за него.“

Богомил Николов заяви, че независимо от начина на начисляване, крайната цена винаги се поема от потребителя.

„Най-важното е тя да бъде показвана отделно от артикула, за да е най-ясно.“

Той допълни:

„Ние я плащаме, то няма кой да плати. То винаги потребителят плаща, независимо как е посочено.“

Според него целта на мярката не е просто оскъпяване на стоките.

„Търсеният ефект е съвсем различен. Не е да станат скъпи тези стоки, защото много хора се възмущават и на нас не се обаждат. Не могат да разберат смисъла от този ход.“

Николов подчерта, че част от евтините продукти създават риск за потребителите.

„Целта е част от тези много евтини продукти, които са често и не просто некачествени, а и опасни.“

По думите му търговците могат да променят начина си на работа.

„Те сега могат да преценят да отворят тук местни складове в Европа и да внасят по традиционния начин с контейнери, да обмитяват. И оттук вече да изпращат пратките, което ще съкрати и срока за доставка.“

Той посочи и ролята на държавните субсидии за пощенските услуги в Китай.

„Този досегашен модел на малките пратки до 150 евро, които пристигат със силно субсидирана транспортна услуга, защото китайската държава субсидира пощенската услуга, става почти безплатна за изпращача, за търговеца. И това прави възможно да има такава цена.“

На въпрос кога ще се плаща новото мито, Николов отговори:

„Би трябвало при поръчката.“

Генова-Рудолф уточни, че в митническата практика няма съществена промяна.

„Общият отговор е не. Защото така или иначе в момента тези платформи работят с предварително начисляване на ДДС. И това мито би следвало да се начислява заедно с това ДДС.“

Възможен е обаче и друг сценарий.

„Вторият вариант, ако в крайна сметка не е начислено това мито или съответно ДДС-то, да се начисли от следващия по веригата. Това обикновено са пощите, куриерите, доставчиците.“

Тя потвърди, че потребители могат да се окажат засегнати от новите правила, ако пратките им пристигнат след 1 юли.

„За съжаление е възможно. За пратки, които са изпратени от трета страна преди 1 юли, но ще бъдат представени пред митница след 1 юли.“

Препоръката към клиентите е да се свържат с платформите и продавачите.

„Ако има такъв проблем, препоръчваме на потребителите обратно да се свържат с платформата, с продавача, да видят какво може да се направи и евентуално, ако не са склонни да платят тази цена, да видят как могат да се откажат от самата пратка.“

Според Богомил Николов това може да доведе до промяна в бизнес моделите.

„Много е възможно голяма част от тези стоки вече да не идват като малки пратки, а по традиционния начин, просто защото виждате, че процедурата става по-затормозяваща и по-трудна.“

Той посочи и мотивите на Европейската комисия.

„Този механизъм с малките пратки досега беше един байпас на митническата система и на контролната, защото не минаваха през никаква проверка, минаваха свободно. Един вид световен Шенген си бяхме направили на стоките.“

По думите му очакваният ефект е положителен.

„Мисля, че ефектът по-скоро ще бъде позитивен. Най-малкото, защото тези стоки, които са внесени по традиционния начин, при тях вече може да има контрол на безопасността, може да има задържане и забавяне, докато се изясни дадена проверка, ако има съмнение.“

Генова-Рудолф обясни, че новият режим няма да забави обработката на пратките.

„В никакъв случай няма да забави процеса. И досега тези пратки бяха контролирани в рамките на анализа на риска.“

Тя допълни, че електронната документация позволява предварителен анализ.

„Тези пратки, специално от платформите и от сайтовете за онлайн пазаруване, вървят с една документация, от която в крайна сметка системите анализират какво има вътре.“

Целия разговор чуйте във видеото.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google