Политическото съгласие ще е решаващо за избора на новия Висшия съдебен съвет (ВСС), но такова не се видя. Около тази теза се обединиха Бойко Найденов, бивш директор на НСЛС и Андрей Янкулов, бивш министър на правосъдието, в предаването „Тази сутрин“.
„Има една политическа реалност, която предполага мнозинство от 160 гласа в парламента за избор на бъдещата парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. За да се постигне това мнозинство, логично е да има предварително съгласие между политическите сили, които биха го формирали“, обясни Янкулов.
Според него най-притеснителното от дебата в парламентарната правна комисия е обстоятелството, че като че ли такова съгласие не може да бъде наблюдавано. Причината е, че предложенията на политическите сили, които нямат самостоятелно мнозинство, но биха били очаквани да допълнят до тези 160 гласа, не бяха приети от мнозинството.
„Това излъчва един недобър сигнал относно това дали в крайна сметка въобще ще бъде формирано такова мнозинство и евентуално между какви политически сили ще бъде формирано то за избор на тази парламентарна квота“, подчерта Янкулов.
По думите му тези, които досега са давали програмни заявки, че ще настояват или ще съблюдават някакъв по-различен избор от този, който сме наблюдавали през годините, към този момент не изглежда да са постигнали съгласие още на първия етап. Става въпрос именно за начина, по който да изглежда Законът за съдебната власт, тоест правилата, по които ще се избират бъдещите членове на ВСС.
Има сериозен конфликт между трите партии, внесли законопроектите, които бяха обединени – „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
„Ако има някаква логика на този процес, тя би била това съгласие, което накрая ще резултира в избора на парламентарната квота, да бъде налично и сега. Но това не се видя в правната комисия. Мнозинството, в лицето на „Прогресивна България“, в общи линии гласува нещата, които то считаше за правилни относно това как трябва да изглежда Законът за съдебната власт“, смята Янкулов.
Според него те могат да направят това, защото по отношение на законодателната дейност има такава възможност, тъй като е налице мнозинство. „Обаче нямат мнозинство за избор на парламентарната квота“.
По думите на Найденов всяка една промяна започва по някакъв начин. „В хода на събитията ще проличи дали вървим към някаква положителна промяна, или отново ще завъртим колелото“.
„На този етап мисля, че е доста рано да говорим за това какви са сигналите. Освен това нека да оставим реално мнозинството да реши какво ще се случи. Аз съм против това някой да узурпира правото на единствено правилно решение“, коментира той.
Найденов обясни че няма как да предполага как ще се формира изборът на новите членове на ВСС, но когато се формира и създаде той, ние сравнително бързо ще разберем дали ще върши работа или няма.
„Имаше едни предложения, в които се даваха големи възможности на различни съсловни организации да предлагат членове. Но когато правиш такива предложения, е хубаво да ги обмислиш и да видиш какво се случва. Същото се случи и с процедурата по съставяне на Комисията за борба с корупцията“, подчерта той.
„Даде се възможност на някакви съсловни организации, включително Висшия адвокатски съвет, да номинират членове от страна на адвокатите. Тогава стана голям скандал. Има сериозна критика как точно са били подбрани“, припомни Найденов.
По думите му това винаги поражда очакването, че отново нещо ще се завърти в ръководствата на тези организации, които в повечето случаи са доста затворени и вземат решенията си не съвсем демократично. „Просто този, който е по-близък до ръководството, ще бъде номиниран. Аз от това се страхувам“.
„По-добре е чисто политически да бъдат номинирани различни хора, които да бъдат гласувани и публично да обяснят своите виждания за бъдещата работа на ВСС и на Инспектората“, смята той.
Според Янкулов политическата отговорност винаги ще се носи от органа, който избира. А органът, който избира, е парламентът.
„Въпросът тук не е кой ще носи политическата отговорност, защото това е пределно ясно. Въпросът е как ще протича целият процес и дали той ще бъде заключен само в една институция, както сега остава в парламента, който ще се занимава с цялата процедура, или ще има някакви възможности за баланс в този номинационен и изборен процес чрез включването и на други участници“, обясни той.
