Шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на действащото Народно събрание изглеждат минимални, а по-вероятният сценарий е страната да отиде към предсрочни парламентарни избори.
Това заяви проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право и бивш народен представител, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по bTV.
На 15 декември започват консултациите при президента Румен Радев след оставката на кабинета „Желязков“ – днес държавният глава ще разговаря с първите две политически сили в парламента – ГЕРБ и ПП-ДБ.
По думите на проф. Михайлова от публичните позиции на парламентарно представените партии не се чува готовност за формиране на ново мнозинство.
„Първите две най-големи политически сили са категорични, че не виждат възможност за кабинет. Теоретично такъв може да се състави, но практически това изглежда малко вероятно“, коментира тя.
Президентът е длъжен по Конституция да насрочи изборите в срок от два месеца, като въпросът е от кой момент започва да тече този срок, уточни Михайлова.
Проф. Михайлова подчерта, че в рамките на консултациите традиционно се обсъжда и датата на изборите, за да бъде тя удобна за гражданите и да не съвпада с празници. „Изборите трябва да са честни и добре организирани, а това изисква време“, посочи тя.
По Конституция консултациите се провеждат с парламентарните групи, което предполага участие на всички. Според Михайлова президентът не нарушава основния закон, ако не покани дадена формация, но досегашната практика показва, че обикновено са канени всички.
При невъзможност за съставяне на редовно правителство президентът ще трябва да назначи служебен кабинет. Изборът на служебен министър-председател е ограничен до т.нар. „домова книга“ – кръг от около десет възможни фигури, като част от тях вече са заявявали отказ в предишни ситуации.
По думите на Михайлова президентът има право не само да избере служебния премиер, но и да влияе върху състава на кабинета.
По повод спекулациите, че президентът Румен Радев може да се включи в бъдеща политическа надпревара проф. Михайлова коментира, че формален конфликт на интереси няма, но политическият риск е очевиден.
„Ако президентът реши да подаде оставка и да влезе в изборите, неговите правомощия ще бъдат поети от вицепрезидента. Това е възможна, макар и безпрецедентна ситуация“, каза тя, като подчерта, че не очаква подобен ход по време на вече започнали консултации.
Лидерите на протестите настояват за промени в изборните правила, включително връщане на машинното гласуване. Според проф. Михайлова по принцип не е добра практика изборното законодателство да се променя непосредствено преди избори.
„По европейски стандарти три месеца преди вот не се правят промени. Но ситуацията сега е извънредна. Най-важното е да се гарантира честен изборен процес“, отбеляза тя.
Ключова според нея е ролята на гражданските наблюдатели. „Много от нарушенията не стават вътре в секциите, а извън тях. Гражданската активност може да бъде решаваща“, добави проф. Михайлова.
По думите ѝ настоящото Народно събрание няма нито времето, нито капацитета да извърши дълбоки реформи.
„Протестите бяха не само за властта, но и за справедливост. А справедливостта минава през съдебната власт“, подчерта проф. Михайлова.
Въпреки политическата нестабилност тя изрази умерен оптимизъм: „Ако нямах надежда, нямаше да съм тук. В критични моменти в историята именно почтените хора са успявали да променят посоката на страната.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
