Двама души, които никога не са теглили бързи кредити, се оказват потърпевши, защото им се налага да погасяват заеми на свои близки, с които те не са успели да се справят сами.
Въпреки че никога не е теглила бърз кредит, Лина Георгиева няколко пъти се е сблъсквала с подобен проблем заради своя близка.
„Такъв няма да изтегля никога, сестра ми тегли, аз едвам я спасих след това. Тя взе пари за битови нужди, защото имаше нужда да си помага за гледане, за домакинството. И така стана една въртележка - взема за дърва, след това взема за вода. Като ѝ трябват пари, пак отива и взема и всяка седмица трябва да ги погасява, а лихвите са огромни“, коментира Лина.
Семейството ѝ помага на длъжницата да излезе от омагьосания кръг.
Подобно постъпил и Цветелин Георгиев. Негов роднина изтеглил 500 лева за нов телефон, но заради забавена вноска само за няколко месеца сумата набъбнала до 1700 лева.
„Младо момче и не прочел, не внимавал, излъгали го с подаръче, нещо, това-онова, някакъв подарък му направили - ключодържател. И там два-три дни просрочка, лихвата скача главоломно и заради неговото несериозно отношение към спазване на датата, скачат веднага такси, лихви“, коментира Цветелин Георгиев.
„Аз му дадох пари да си погаси, защото щяха да го дадат на съдия-изпълнител, та около 1700 лева върна, толкова му излязоха тези 500 лева. Както и да го погледнеш, тези 500 лева си седят сухи, плаща вноски, такси, просрочия, лихви и 500-те лева, все едно че днеска ги е взел“, казва още той.
Лина Георгиева казва и друго. Макар сестра ѝ вече да не помисля за бърз кредит, миналото продължава да я преследва.
„Погасихме всичко, продължават до ден днешен, след пет години пак се обаждат да я подтикват да тегли“, казва жената.
Около една четвърт от българите са теглили бърз кредит. Интересен факт е, че масово потребителите взимат до три заема. Това показва проучване на агенция "Тренд" по поръчка на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, която обхваща фирмите за бързи кредити в България.
„Бързите кредити се използват най-вече за комунални плащания. Това не е само български патент. Подобни ръстове на обемите на бързите кредити има в Западна Европа. Винаги, когато има криза, има ръст на този вид кредити. Достъпът до тях е наистина бърз. Срещу удобството на бързите кредити стои цената“, коментира в „Тази сутрин“ Иво Димитров, който е кредитен консултант.
„Аз работя с хазартно зависими хора. Всички мои клиенти са с по много бързи кредити – от 10 нагоре. Когато теглят бърз кредит, те посочват, че го вземат за автомобил, за някаква комунална услуга, а те теглят пари, за играят, да покриват стари кредити“, посочи психологът Десислава Безинска-Шеинкова.
Тя коментира, че има нещо като "кредитомания" - развиване на зависимост към вземането на кредит.
„Потребителският кредит има една важна спомагателна функция при съставяне на семейния бюджет. Има за цел да запълни различни дупки в семейния бюджет. 38% от бързите кредити се изразходват за техника. 27% са за покриване на битови сметки“, посочи Николай Цветанов, председател на Асоциация за отговорно небанково кредитиране.
Какво още коментираха експертите – чуйте във видеото.
