Почти половин година, без да видиш възрастната си майка, притеснение заради неизвестното, безсилие пред смъртта и надежда, защото животът все пак се ражда – така в едно изречение изглежда последната година за д-р Георги Попниколов от Спешна помощ в Стара Загора.
Неделята е един от малкото моменти, в които можем да видим лицето му зад защитния костюм, но и тази е работна, защото е дежурен в координационния център на спешната помощ.
„Всяко второ обаждане е за коронавирус. Имаме четири или пет болни, които са хоспитализирани и телефоните не спират да звънят“, казва Попниколов.
Той не си спомня първия пациент, заради когото преди малко повече от година облича предпазния костюм, но добре помни усещането.
„Притеснение за онова, което ни очаква“, казва той.
Признава, че е имал моменти на безсилие.
„Това са най-тежките случаи. Ние правим каквото е необходимо и каквото трябва да се направи, но за съжаление има случаи, в които нищо не може да се направи. COVID-19 е много сериозно заболяване и е много коварно. Всеки, който го пренебрегва или игнорира – греши“, казва той.
Една година след началото на пандемията нещата са и не са различни. Болните отново са много, но лекарите са по-добре подготвени. Подкрепа д-р Попниколов получава от семейството си. За да ги запази, се наложило изискванията за безопасност на работното място да бъдат пренесени и у дома.
COVID-19 направил дълго време невъзможна срещата между лекаря и неговата майка – не се виждали четири или пет месеца.
Година след началото на пандемията в социалната мрежа д-р Попниколов си пожела да не отбелязва втора годишнина.
