Дворецът "Врана" е последното място, което цар Фердинанд посещава, преди да напусне България след абдикацията си. След реставрация "Врана" връща своя облик и се готви да приема посетители, за да разказва за историята на Третото българско царство. 

Дворецът "Врана" пази много истории, свързани със събития от последния век в България.

В началото на XX век австрийски архитект проектира малка ловна хижа за цар Фердинанд в равното Софийско поле. Засадени са всички видове дървета и храсти, разпространени по българските територии. 

По-късно е изградена и сградата на новия дворец. Оттук през 1946 година царица Йоанна и децата й напускат България. "Врана" става дом на новата власт, а години по-късно изпада в забвение и се руши.

Преди 10 години царското семейство създава фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна".

Във „Врана“ започва реставрация.

"Когато започнахме преди 9 години, издирихме всички планове на арх. Лазаров от 1909, всички спомени на съвременници, всички артефакти и документи, които пази царският архив и Държавният архив. Реставрационният фонд се зае с възстановяването на двореца като място за история, за култура и духовност, за да се запази и съхрани паметта на Третото българско царство. Всички артефакти - исторически предмети, униформи, ордени, царски знамена, посуда, сервизи - пристигнаха от къщата на цар Симеон в Мадрид, на царица Йоанна в Ещорил и на цар Фердинанд в Кобург“, обясни доц. д-р Ивайло Шалафов, Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна".
Голямата гостна в двореца е вече в своя оригинален вид. 

„Намираме се в Карелската столова. Тя е подарък на император Николай Втори, който е кръстник на цар Борис, за пълнолетието на престолонаследника през 1912 г. Виждате тук пресъздадена сцената на тържествата за пълнолетието 30 януари 1912. Тук успяхме да подредим мундира на цар Фердинанд с неговите декорация и ордени. Разбира се запазен е мундирът на престолонаследника княз Борис Търновски, който по този повод получава голямото огърдие на светите апостоли св. Кирил и Методий. Това е най-високото българско царско отличие, учредено специално за независимостта от 1908 година. Велият княз Андрей Владимирович, който е внук на руския цар Освободител и представител на руския император по време на тържествата... Атмосферата, пресъздаваща събитието и дава възможност и на самите посетители да станат част от тези тържества…“, каза още доц.д-р Ивайло Шалафов.

В събирането на артефакти съдействат и много музеи, които пазят исторически документи и вещи от времето на Третото българско царство.

„Намираме се в залата на българските царски ордени. Зад тронното място се намира оригиналната завеса от балдахина на царския трон в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, която завеса е била свалена през октомври 1946 г. преди референдума. Слагана е веднъж през 1996 и сега по настоящем с благословението на Светия Синод е изложена тук“, обясни доц.д-р Шалафов.

Кабинетът на цар Борис Трети разкрива още детайли от годините на Третото българско царство, когато е провъзгласена и независимостта на България.

В преддверието са и портретите на всички министър-председетали от онези времена.

Изложени са траурните ленти и иконата на св. Йоан Рилски от погребението на цар Борис Трети. Тук е и разбитата плоча от гроба му, когато са извадени тленните останки на Царя.

Възстановява се и параклисът на двореца.

„В тази сграда са съществували два параклиса - един римокатолически, който цар Фердинанд е имал близо до себе си, непосредствено до неговата спалня и разбира се - един голям православен параклис на името на цар Борис Покръстителя, в който се извършва всекидневно богослужение“, разказа доц.д-р Ивайло Шалафов.

Отново се събира царска библиотека, която е била от над 35 хиляди тома.

„Личната библиотека на цар Симеон ще бъде достъпна. Касае се за издания по история, политика, хералдика, фалеристиката, история на кралските семейства“, поясни Шалафов.

Част от историята на „Врана“ и събраните артефакти могат да бъдат разгледани и на новата интернет страница на двореца.

„Дворецът „Врана“ се превръща в място свободно до достъп, ценно за България за нашите поколения и на българската памет. Това е основната цел на фонда и на царското семейство - да съхраним миналото, за да вървим към нашето бъдеще“, заяви доц. д-р Ивайло Шалафов.

Дворецът се готви да отвори за групови посещения още следващия месец, ако позволи ситуацията с пандемията. Студенти по история вече са изявили желание да са гидове на посетителите в историята на Третото българско царство.