Две години след потопа в Царево: Водата от Странджа отнася труд, граден с години. Хората посрещат всеки дъжд със страх

Два пъти за две години водната стихия потопи община Царево. Наводненията взеха жертви, оставиха опустошени домове и разрушиха пътища.

На 5 септември 2023 г. поройни дъждове и придошли реки заливат Царево и района. Водата разрушава пътища, събаря мостове и взема четири жертви.

Две години по-късно – през есента на 2025 г., Южното Черноморие отново е ударено от стихия. На 3 октомври във ваканционното селище Елените загиват четирима души, а в Царево пороят отново нанася тежки щети. Този път без жертви, но със спомен, който хората дълго ще помнят.

Недялко Георгиев е преживял ужаса от двете наводнения. Фермата му е край река Лисовка, близо до Царево.

„По-страшно беше второто, защото водата беше много огромна. Беше на разсъмване, около четири, четири и половина. Угасна уличното осветление и аз бях тук. Мъчех се да спася някои кокошки. Водата беше над тавана. Късмет, че животните бяхме закарали на пасището на село. Ако всички бяха тук, нямаше да остане едно животно“, разказва Недялко Георгиев.

Стопанството му е унищожено. И до днес в обора още се пазят надписи с имената на любимите животни, които водата отнесе.

„Животните, общо взето, тук на фермата се загубиха. Две магаренца се удавиха, за жалост, но кончетата се отърваха. А кравичките – 18 общо, телета и мънички кравички. Най-хубавите ми дойни крави. Като че ли им беше орисията да се удавят“, казва той.

Така два пъти водата от Странджа отнася труд, граден с години. Повече от 8 месеца след последното наводнение щетите в дома още личат. А с тях си отива и една мечта – тук някога да има конна база.

„Исках да имам кончета за езда. Но когато човек има някакво желание, прави го с мерак. Но когато се пречупи нещо, се пречупва в човека“, споделя Недялко.

„Ние вече нямаме сили. Аз съм пред 67 години – за кога и с какви средства? Ние два пъти от бедствието сме понесли щети, и то огромни. Всичко, каквото сме слагали в продължение на двайсет години и повече. Ние не можем да се възстановим с нови средства. Откъде да ги вземем? Ние трябва да мислим за старините си“, казва Тирка Георгиева.

Последното наводнение нанася сериозни щети и на бизнеса в района. По време на проливните дъждове през 2025 г. улей, който минава под пътя между Царево и Ахтопол, се запушва и се образува вълна, която помита всичко след себе си.

Така имот на входа на Царево е залят. Пунктът за технически прегледи, бензиностанцията и градинският център са превърнати в блато.

„Имахме градински център – беше целият отнесен, целият беше в морето. Бензиностанцията цялата беше разрушена от големите дървета“, казва Димитър Йовнов, бизнесмен и собственик на имота.

„Ние загубихме една от най-големите марки като бензиностанции. В момента заради това, че държавата не се намеси адекватно, не продължи и те изчакват. В момента не са на терен. ГТП е направено в нова постройка, функционална“, посочва той.

„Изградихме нова дъждовна канализация, която да обезпечи целия този имот. Всъщност водата, която идва и от улицата, и вали в имота, да се отвежда в дерето. Вече останалото да го свърши държавата, хората вече не могат да чакат“, казва още Йовнов.

От АПИ заявиха за bTV, че при проверките са установени отделни случаи на временно запушени водостоци и канавки, но според агенцията те са били следствие, а не причина за бедствието.

От агенцията посочват, че извършват постоянен мониторинг на рисковите участъци и предприемат необходимите действия за ограничаване на риска при бъдещи екстремни валежи.

Агенция „Пътна инфраструктура“ планира редица мерки за повишаване устойчивостта на пътната инфраструктура в района. Ще продължи и регулярното почистване и поддържане на отводнителните съоръжения, укрепването на откоси и банкети, както и техническите обследвания на мостове и водостоци.

За да не се повтори бедствието, Димитър Йовнов сам чисти и дерето край имота си.

„Общината е изчистила от моста нагоре по поречието, ние изчистихме частта в нашата част на имота, понеже близо 2 декара от имота липсваше, продължава да липсва“, казва той.

И при двете наводнения в Царево десетки доброволци влизат в най-тежко засегнатите райони.

„Видях разрушителни неща – разрушени улици, разрушени къщи, сърца и души. Търсеха помощ отвсякъде“, разказва Мартин Ников от доброволно формирование „Царево“.

„Беше нещо страшно – паднали мостове, чудихме се как да се придвижим до там. Взехме лопати, инструменти, за да помогнем. Всичко беше пълен хаос, хората безпомощни“, казва доброволецът Мартин Пеев.

След първото бедствие Царево започва да възстановява разрушената инфраструктура.

„Важното е, че поправената и обновената инфраструктура след първото наводнение всъщност издържа на второто. Намираме се на злополучния мост от първото наводнение на река Черна, като тук имаме чисто ново съоръжение с три пъти по-голям просвет от предишния“, казва Денис Диханов, зам.-кмет в община Царево.

Държавата отпуска 5 милиона лева за щетите от първото наводнение едва след втория потоп. След бедствието миналата година обаче реакцията е по-бърза – през декември са отпуснати близо 7 милиона лева.

От община Царево казват, че част от средствата вече са вложени в превенция. През зимата са почистени деретата на реките в района.

„Това беше най-сериозното почистване, което въобще някога е правено. Същото бе направено със средства, отпуснати от държавата в лицето на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. И наистина това ни дава едно сериозно спокойствие“, посочва Денис Диханов.

Но въпреки това не всички проблеми са решени. Мостът между Царево и Ахтопол, който беше разрушен през 2023 г., по-късно е възстановен. Коритото на река Лисовка вече е почистено. Такова почистване обаче няма да реши проблема с река Черна, която минава през Царево.

В момента общината проучва възможността за корекция на коритото на река Черна. След това ще търси държавно финансиране за реализиране на проекта.

„Тук говорим за нужда не от почистване, а вкарване на реката в бетонно корито, така че да няма разливи. Изисква сериозно финансиране, което не е по силите на нито една малка община“, казва Денис Диханов.

Две стихии за две години. Хората тук вече посрещат всеки по-силен дъжд със страх.

„Жителите при най-малкия дъжд вече изпитват фобия. Притесняват се за имуществото, за себе си, за близките си, за животни. При всеки един дъжд почваш да гледаш камерите“, казва Димитър Йовнов.

„Надяваме се, че като е почистено дерето, водата ще се оттича повече. Но това е Божа работа“, казва Недялко Георгиев.

„Трети подобен потоп тук не искам да си помисля за трети подобен потоп“, казва доброволецът Мартин Ников.

Царево вече знае колко бързо водата може да отнеме животи, да отнесе домове, поминък и спокойствие. И след две наводнения за две години тук всеки по-силен дъжд идва с един и същи въпрос – ще издържи ли градът този път?