Сградата на читалище „Светлина“ в Шипка, която е копие на Народния театър в София, е превзета от разрухата.
В тъмните времена на робството един даскал - Христо Караджов, увлича местните и те решават да съградят храм на духа. За да се случи тази сграда, се събират по десет гроша от всяка къща. Строят я с доброволен труд.
Така започва историята на читалище „Светлина“ – умалено копие на Народния театър „Иван Вазов“. Залата има 250 места и балкон. С прекрасна акустика, с прожекционен апарат за филми - за него тогавашното читалищно настоятелство теглило кредит, за да го закупи.
Двадесет години от живота на Стефка Крачанова минават в читалището. През 1976 г. тя започва работа като секретар в него. Спомените от онова време днес, освен радост, ѝ носят и болка.
„Страшна е картината - да погледнеш, че един такъв храм на културата в момента се руши“, споделя Стефка.
Спомени за блясъка на читалище „Светлина“ пази и кметът на град Шипка.
„Всички аплодисменти и до ден днешен ехтят в ушите ми. Сградата изглеждаше изключително достолепна, великолепна и аристократична за времето си“, казва кметът Василка Панайотова.
На Стефка Крачанова се пада тъжната участ да види и разрухата на сградата.
„В един момент имах чувството, че наистина читалището ще падне върху главата ми. Един ден, когато се качвах горе в Историческия музей, аз не можах да отворя вратата. Блъскам -оказа се, че е съборен покривът и вътре е затрупано с руини“, разказва тя.
Сградата вече има статут на недвижима културна ценност. Отпуснати са 100 000 лева за ремонт.
Галина Стоянова, кмет на община Казанлък, посочва, че до дни ще започне реконструкцията на покрива и вътрешността на сградата.
След като първата част от проекта приключи, кметът на Шипка е замислила доброволческа акция.
Втората част на реконструкцията включва подмяна на дограмата и изкърпване и възстановяване на фасадата.
А третата - цялостно възстановяване на интериора.
