166 са клиничните изпитвания на ваксини в световен мащаб, а 17 са приключили. Това обяви в „Тази сутрин“ председателят на Асоциацията за клинични проучвания доц. Борислав Борисов.

Преди дни беше обявено, че експерименталната ваксина, разработвана от американския фармацевтичен гигант „Пфайзер“ в партньорство с германската компания „Бионтех“, е показала над 90% ефективност в предотвратяване на заразяването с новия вирус.

Очаква се днес Европейската комисия да одобри договор за доставка на 300 млн. дози от препарата. 

ЕК обсъжда закупуването на 300 млн. дози от новата ваксина за COVID-19

Експертът поясни, че разработваните в момента ваксини са два вида или съответно четири групи. 

  • Инактивирани ваксини – при тях се използва лека версия на вируса, която се вкарва в организма, за да се изградят антитела срещу заразата;
  • Рекомбинантни ваксини – при тях се използва трансфер на генетичен материал и се вкарват в организма чрез вирус;

„Проучванията на РНК рекомбинантната ваксина вече приключиха. При нея рибонуклеинова киселина транслира в човешкия организъм гените на този протеин (б.р. вируса), за да може той да бъде разпознат от имунната система и тя да го атакува като патоген. Това е нова технология, най-новото в арсенала на науката“, обясни доц. Борисов и добави, че препаратът с най-голяма успеваемост до момента е разработен по този метод.

Той добави, че очаква справедливо разпределение на дозите между страните членки на Европейския съюз. Основният проблем с нея е логистиката, защото препаратът на „Пфайзрер“ и „Бионтех“ се съхранява на температура от -70 градуса по Целзий. 

„Трябва да се изградят много сериозни мрежи за обезпечаване на логистиката. Отпадъците при такъв тип ваксина не може да бъдат изхвърляни по общия ред. Това е ваксина, която следва най-добрите практики, въпросът е как ще реагира обществото“, коментира доц. Борисов. 

СЗО: Голяма част от българите са негативно настроени към ваксината срещу COVID-19

Експертът обясни, че има различни очаквания за продължителността на имунитета след ваксинация. Той коментира, че към момента има достатъчно данни, показващи, че на разработваните ваксини може да се разчита. Доц. Борисов допусна, че може решението кой препарат да се използва в ЕС да бъде политическо. 

„Руската ваксина е рекомбинантна, тя също е много интересна. Тя е двудозова. В Азия се заложи на инактивирани“, уточни експертът.