Не може да не изчистим миналото си, да нямаме оценка за него, а да искаме спокойно и ведро да продължаваме напред”, това каза писателката Теодора Димова за „Тази сутрин” по повод новия ѝ роман - "Яма".
Над него тя е работила 4 години – най-дългия период за нея. Тя сподели, че работата на писателя никога не спира, няма почивни дни.
Писателката призна, че е започвала да пише, но заради тежестта на историята понякога се е отказвала, не е мислела, че ще стигне до края. Дори е имало паузи от 2 -3 месеца между отделните разкази.
Историята в книгата проследява първите месеци след т.н „Народен съд” през 1944 г. Тя представя събитията през погледа на 4 жени. За да бъде максимално искрена и точна, се налага да прочете много други произведения. Според нея историци и разследващи журналисти са си свършили работа да покажат действителността на онова време. Но призна, че писателите са останали длъжници за този период.
За самата история тя сподели, че е говорила с много хора и е чула много разкази за 1944 г., но няма конкретен прототип за образите, те са сборни.
През първите месеци след 9-ти септември 1944 г. са избити и изчезнали около 30 хил. души, което за Димова е бил целият елит на България. Според нея, много хора изпитват възмущение от това, че този тъмен период се пропуска в учебниците, а все повече от младите хора не знаят дори какво се е случило преди 80 г.
Новата книга на писателката ще се появи в края на август. Премиерата ѝ ще бъде на фестивала на изкуствата „Аполония” в Созопол, а през септември ще бъде представена и в София.
Димова беше отличена с голямата награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в националната книжовна култура. Тя сподели, че е трогната от високото признание и е била приятно изненадана, че наградата е била връчени на метри от мястото, където баща ѝ пише романа "Тютюн", вдъхновен от атмосферата на Тютюневите складове в Пловдив.
По думите ѝ всеки човек се радва, когато е похвален, защото това показва интерес към произведенията ѝ. Димова добави, че за нея наградата е важна, защото човек вижда, че има смисъл, а това е стимул.
