Докато интензивните боеве в източните части на Украйна продължават, в столицата Киев и околните села животът вече се връща към нормалното. Именно от Буча идва една необичайна история, която кореспондентът на bTV Таня Станева разказа за нас
Аня Тимченко - прочутата родилка от световноизвестната Буча, в първите дни на войната роди детенце под обстрел, без акушер-гинеколог, без газ и светлина. Безстрашното 20-годишно момиче ни разказа подробности от една ужасна и в същото време чудесна история.
„Войната ме завари в болницата. Тъй като на 23 февруари кръвното ми се повиши, главата ме болеше много. Родилният дом беше в Киев и трябваше да родя в Киев. Съпругът ми беше у дома в Буча. В нощта на 23 срещу 24 в 5:30 ч. сутринта лекарят дойде в нашето отделение и каза: „Добро утро, гответе се, слизаме, най-вероятно всички ще слезем в мазето, бомбардират ни“, разказва Аня.
„Отначало никой не разбра, след това ние самите чухме тези експлозии, разбрахме, че нещо наистина е започнало. Аз първо се обадих на съпруга си, той каза: „Никакво мазе, ние си отиваме, аз сега тръгвам към вас да ви взема“, допълва жената.
Казва, че със съпруга ѝ мислели, че в Буча ще бъде безопасно.
„В този ден започнаха да бомбардират Гостомел и звуците от експлозии се усилиха. Все по-силно и по-близо. Вече нямаше възможност да избягаме, а ние дори не знаехме къде да отидем, кой път беше по-добър, защото те вече бомбардираха от всички страни“, допълва тя.
Така двойката остава в Буча. Намерили лекар-терапевт сред съседите и поискали нейната помощ в случай на раждане, след което се скрили в мазето.
„На третия ден в мазето започнаха да ме болят дробовете и беше трудно да дишам. Останахме там два дни и казах вероятно трябва да се приберем. Прекарахме няколко нощи вкъщи. Но беше невъзможно да се спи, защото и прозорците, и стените трепереха от експлозиите. После разбрахме, че Буча като цяло вече е окупирана, че нашите военни ги няма“, разказва Аня.
„На 7 март вечерта започнаха контракциите. В началото не разбрах какво е. По това време вече нямахме ток, вода, връзка. Тази нощ и газа спря. Запасихме се с вода, предварително, събрахме я в бутилки. И останахме без нищо. През цялото това време до мен бяха 3 съседки. Едната е терапевт, втората е домакиня, третата е дизайнер“, спомня си жената.
Чудото се случва въпреки необичайните обстоятелства – Аня ражда здраво момиченце.
„Още от първия ден на войната не се притеснявах, не се паникьосвах, бях спокойна, всички бяха много изненадани защо съм такава. За първи път заплаках, когато се роди бебето. И това бяха сълзи от щастие. Никога преди не бих си помислила, че хора, с които изобщо не съм общувала преди, ще помагат толкова много. Нашите съседи са обединиха“, казва Аня.
Момиченцето се казва Алиса, така от самото начало искаше съпругът. Сега всички разбраха, че е пророческо - Алиса наистина е от страната на чудесата. Те тръгнаха от Буча на третия ден след раждането, рискувайки живота си, и знаейки, че дори по колите с надпис „деца“ стрелят.
„Минахме покрай разбитата колона от танкове. Минахме покрай труповете на нашите цивилни, които лежаха край пътя. Тръгнахме на 10 март, а на 13 март руснаците се настаниха в нашия двор, в нашите апартаменти. Просто имахме голям късмет, тръгнахме точно навреме. Руснаците разбиха апартамента, откраднаха всичко ценно, което видяха – злато, парфюм, лаптоп, комплект съдове, чехли, топка и дори скъсана чанта“, казва Аня
„Тогава плаках втория път, когато видях всичко. Но те вече разчистиха двора, почистиха всичко. Там е горе-долу цивилизовано вече, вече доста хора се върнаха. Децата се разхождат на детската площадка. Гледаш и просто душата се радва, че наоколо се подобрява, и то толкова бързо. Светлина, газ, вода, слава Богу всичко има, всичко вече може да се използва. И магазините са отворени. Мечтая да видя цялото си семейство. Тази война, тя разпръсна цялото ни семейство, всички роднини по различни части на Украйна и не само“, казва Аня.
