В деня на народните будители ще отидем на хиляди километри от България, за да ви разкажем за хора, които носят любовта към родното в сърцето си и успяват да създадат една своя малка България, където и да се намират. Натали Пашева ни среща Калинка Кюпер и нейното семейство.

Преди повече от 60 г., преследваща голямата любов, с 80 кг. свръхбагаж с книги, в Германия пристига Калинка. Там тя създава една малка своя България.

„Направихме библиотека, която все още съществува. Давах книги под наем, събирахме се, правехме празници по най-различни поводи. Мартенички, за Великден, за други празници, за осми март. Сядахме на чаша кафе, единият чете и разказва, другият се сеща стихотворения, раздавах предварително да се подготвят за срещата и всеки казваше по някакво стихотворение. Намирахме го съвсем естествено“, спомня си тя.

Снимка: bTV

Всичко започва от семейни събирания с приятели и довежда до създаването на най-старото и все още действащо българско дружество в Германия, основано преди 46 г.

Дейността на Калинка Кюпер през годините включва написването на учебници по български език и популяризиране на българската култура със стотици мероприятия. След Освобождението първите дарения в България идват от чужбина. Семейство Кюпер продължават тази традиция с десетки акции с хуманитарна помощ насочени към болници, детски домове и училища в страната ни, като част от тях са инициирани и от германци.

Днес Калинка се е оттеглила от председателство на дружество, а нейни последователи са дъщеря ѝГрозди, която пристига в Германия като дете и внучката ѝЛиза, която е родена във Федералната Република. Те продължават каузата на Калинка да пазят и популяризират българската култура извън България.

„Не съм родена в България, живяла съм там около половин година, след като завърших тук гимназията. България заема голяма част от моето сърце“, казва Лиза, председателят на дружеството „Иван Вазов“.

Въпреки разликата във възрастта и житейския път, трите дами от семейство Кюпер градят един мост – този към България, за да запалят любовта към нея и в сърца, непринадлежащи на нашите земи.