„България има един изначален проблем и това не са лекарите в „Пирогов“. Има система, която работи в България и тя трябва да бъде ресурсно осигурена. И тук е основният проблем. В Европа има стандарти – там европейците заделят 9% от БВП за здравеопазване, а българинът – 4,5%. Какъв е крайният резултат – най-бързо умиращата нация в света. Ако вие нямате ресурси, няма как да искате вашата система да работи“.
Това коментира в „Тази сутрин“ д-р Иван Колчаков, член на управата на „Софиямед“, във връзка с протестите на служителите на „Пирогов“.
„България, освен болници за активно лечение, които са прекалено много, трябваше да има болници за долекуване. Този сектор изобщо не се разви. Ако имаме болници за долекуване, а такива могат да бъдат значителна част от общинските болници, без да се закриват, там този проблем щеше да бъде решен“, каза д-р Колчаков.
По думите му у нас има десетки болници като „Пирогов“, които са държавни. Ръководството им се назначава от министъра на здравеопазването, а в Закона за здравето върховната отговорност за политиката в здравеопазването носи не здравният министър, а министър-председателят.
„При държавните болници държавата е собственик, тя осигурява ресурсите. Какъв е резултатът – много трагичен. От тази гледна точка трябва да има промяна на политиката. Първата стъпка е промяна на финансирането, а втората - доизграждането на една европейска система на здравеопазване“, обясни д-р Колчаков.
По думите му война на лекарите с НЗОК няма и няма как да има.
„Горещият картоф е прехвърлен от тези, които носят отговорността – правителството, в ръцете на лекарите. Те трябва да водят някакъв непонятен спор с НЗОК за ресурси. Това нещо трябва да бъде променено радикално“, на мнение е той.
Според проф. Даниела Петрова, пулмолог в Университетска болница "Александровска", служителите на „Пирогов“ имат основание да протестират.
„В нашата практика непрекъснато се сблъскваме с пациенти, които са преболедували COVID-19 и след няколко месеца те проявяват комплекс от оплаквания, които са свързани с различни органи и системи. Понякога част от тези пациенти се налага да бъдат лекувани активно, което означава да бъдат хоспитализирани“, обясни проф. Петрова.
По думите ѝ не може да се направи точна сметка колко струва лечението на един постковиден пациент.
„Може би около 80-85% от пациентите имат оплаквания, но те могат да бъдат лекувани в домашни условия. Това означава, че в случая грижите за тези пациенти поемат общопрактикуващите лекари. Тук имаме друг финансов бюджет. Около 15% е наложително да бъдат приети за активно лечение“, коментира още проф. Даниела Петрова.
