Еврокомисията публикува проучване, в което разглежда 20 продукта от 16 страни членки, включително и България.

Сред проучените продуктите са безалкохолни напитки, кисели млека, кафе, майонеза и шоколад, тествани от специално обучени експерти.

Резултатите показват, че вкусови различия се наблюдават при 50% от продуктите в различните страни. Най-често те са свързани със съставките – например какво количество сок от праскова има в студения чай с вкус на праскова или пък колко захар има в зърнените закуски.

В доклада се посочва, че разликите не са свързани с определени географски региони.

Например, процентът мазнини при картофен чипс на българския пазар е 35%, което е и най-високата стойност за продукта в проучването. В Белгия същият пакет чипс съдържа 30% мазнини. Освен това в България той е най-солен, докато в Чехия има най-малко сол.

При разтворимо кафе също има разлики – процентите на кафе и кафява захар в България са съответно 10% и 17%, а в страни като Унгария и Словакия са съответно 15% и 62%, но бяла захар.

Освен вкусови, разлики има и в самите опаковки или етикети на храните, макар и те да не са толкова съществени.

В друго проучване през 2020 г. – четири на всеки десет души твърдят, че вкусът е определящ фактор при закупуването на даден продукт, следван от безопасност на храната и цената.

През 2019 г. Еврокомисията предложи промени в директива, според които трябва да бъде записано, че заблуждаваща информация за продукт, предлаган като идентичен с такъв в други страни членки, може да представлява нелоялна търговска практика, забранена от законодателството на ЕС.

Текстовете трябва да бъдат приведени в национален закон от всяка европейска държава до 28 ноември 2021 г. и трябва да влязат в сила от 28 май 2022 г.

„Това изследване не е чак толкова представително – включени са 20 продукта и те са част от предишното изследване, публикувано в началото на 2019 г. Това показва, че темата за двойния стандарт не е забравена“, коментира Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“.

Той обяви, че ЕК е заделила средства за изследвания, за които националните надзорни органи ще могат да кандидатстват. Най-много ни интересува дали написаното на етикетите съответства на съдържанието, уточни Николов.

Темата коментира и диетологът проф. Донка Байкова. Тя напомни, че съдържанието на повече сол и мазнини е доста вредно.

„Мазнините, солта и сладкият вкус са носители на удоволствие и се разчита да потърсим отново и отново този продукт. Това ни пристрастява“, допълни проф. Байкова.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!