Екип на „Чети етикета” заедно с Референтната лаборатория на Агенцията по безопасност на храните направиха лабораторен тест на пчелен мед, купен от търговската мрежа. Целта е да се провери дали е истински или фалшив, както и дали има наличие на остатъци от пестициди, антибиотици и други замърсители.
Оказва се, че пчелният мед е третият най-фалшифициран продукт в света. Китай е най-големият производител в световен мащаб, а производството стига до 450 000 т.
В Европейския съюз вносът от Китай е голям - 100 000 т. Изследвания, направени по външната граница на ЕС, показват, че 20% от тестваните продукти, внос от трети страни, са били фалшификати.
По данни на Агенцията по безопасност на храните за 2018 г. са взети 34 проби за пестициди. При тях няма отклонения. Взети са и 12 проби от биопродукти. Интересното е, че в част от тях има наличие на пестициди, които обаче са били в нормата. Затова продуктите са пуснати отново на пазара.
За лабораторния експеримент екипът на bTV купи два продукта от пазара – акациев мед и сладък букет. Резултатът от изследванията показват, че медът не е акациев.
„Става въпрос за подвеждаща информация. Качеството на меда не е фалшифицирано, но не е акациев мед, за което плащате. Пчелният мед от акация не кристализира в рамките на две години. Пчелният мед от рапица обаче кристализира за два месеца. Само това е индикатор, че медът не е акациев”, обясни директорът на лабораторията д-р Димитринка Господинова.
За да се предлага в търговската мрежа, той трябва да бъде съпроводен от протокол за изпитване. На него трябва да бъде изрично написано, че е пчелен мед от акация, поясни тя.
На пазара екипът се натъкна и на мед „Смокиня”. Д-р Господинова бе категорична, че такъв не може да има, тъй като плодът е цвят. Тоест няма как пчелата да събере от него прашец или нектар.
От Агенцията по безопасност на храните се самосезираха и обещаха да има санкции за нарушителите.
По-опасни за меда от пестицидите са фалшификатите, които някои производители слагат в продукцията, категорични са пчелари от Бургаско. Светозар Владков гледа 60 кошера с пчели край Бургас. Казва, че пчелите правят естествен подбор и избягват химикалите.
"Някои лоши практики са по време на водосбора да се храни със захарен сироп", обясни той.
След всяка партида пчеларите са задължени да дават продукция за анализ в лаборатория, но се изследват само три показателя.
"Не сме задължени да изследваме за антибиотици и за някакви пестициди. Те са и много скъпи изследвания", поясни Светлозар.
По-вредни за меда са добавките, които го правят най-фалшифицираният продукт заедно със зехтина, смята производителят. Според него обаче малките пчелари не правят това, а големите преработватели.
Той показа как трябва да изглежда меда - равномерно кристализирал, със ситен кристал.
Мановият мед, характерен за Странджа, е по-труден за фалшифициране, обясняват производители от региона на Кости. За сме сигурни какво ядем, съветът на пчеларите е да купуваме мед от познат производител.
"Чети етикета с Биляна Гавазова" е потребителската рубрика на "Тази сутрин" по bTV, която представя в дълбочина актуални теми за качеството на стоки и услуги, условията на пазара на труда, социални и образователни проблеми. Рубриката се ползва с висока степен на доверие и за кратко време се превърна в запазеното място в българския ефир за защита правата на потребителите.
