В условията на пандемия всяко четвърто нарушение на трудовите права е свързано със забавяне на заплатите или с неплатени възнаграждения. Това се посочва в годишния доклад на КНСБ за нарушения на трудовите права в страната през миналата година.
Всеки трети получен сигнал е за неспазване на противоепидемичните мерки от работодатели.
От КНСБ настояват за законови промени, свързани с регламентирането на трудовите права при наложения от пандемията "хоумофис".
Какви са част от сигналите:
Сигнали, свързани с COVID-19:
Къде са най-честите нарушения:
Какви са трудностите пред работниците и бизнеса?
Ралица Славова е фитнес инструктор в спортна зала в Ямбол. Връщането на работа след месеци на изолация е трудно и за нея, и за клиентите.
За Ралица пандемията била истинско изпитание. След като залата затворила, опитала да продължи с тренировки на открито.
"Аз минах през много състояния - на силна депресия, на силна апатия, на разочарование. Не вярвах вече в обещанията, че ще се отвори след 10 дни, след месец, след два месеца. Потъваш и не знаеш това кога ще свърши“, споделя Ралица.
Признава, че оцеляла с помощта на брат си, който ѝ помагал финансово.
Заведенията също поеха удара от кризата. Собственици разказват, че започват от нулата и ще се съвземат с месеци. Един от ресторантите в Ямбол освободил половината от персонала си заради пандемията. Много от хората, изпратени в неплатен отпуск месеци наред, сега пак работят там.
Според ресторантьори ще са нужни месеци, за да може браншът да излезе от кризата.
Какво обясняват експертите?
Картината е сериозна и то не само сега. Имаше усилия за законодателни промени още преди 3-4 години. Проблемът продължава да съществува и той се обостри в условията на кризата поради икономически причини. Ситуацията в момента е разбираема, но това е основание да се търсят нови решения в законодателен план“, коментира вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.
Според зам.-председателя на БСК Мария Минчева констатираните нарушения са напълно очаквани предвид пандемичната обстановка и създалия се законодателен хаос от правителството в опит да реши проблемите.
„Когато дискутирахме част от мерките, касаещи подкрепа на заетостта, работодателите търсех начин как да защитят интересите на своите служители. Винаги в дискусиите сме разсъждавали как е по-добре да стане, за да не ги обвиняват служителите, че злоупотребяват и не искат да им помагат“, коментира Минчева.
„Картинката е различна. Много е важно бизнесът да има коректен, човешки подход към наетите работници. Когато това го има като отношение, нещата се решават“, допълни Чавдар Христов.
Бизнесът обаче също изпитва трудности по отношение на организирането на работата вкъщи. Сблъскват се и с проблема хората да работят по-малко в домашна среда.
„Спорно е дали трябваше в Закона за извънредното положение да се въвежда текст, който даваше възможност на работодателя едностранно да разпореди преминаване в режим на дистанционна работа. Принципът, установен в Кодекса на труда, бе нарушен, а именно, че това е доброволен метод и е по желание на работника. Прецени се, че с оглед на пандемичната обстановка работодателят трябва да има това право“, коментира Чавдар Христов.
