Собственици на имоти разширяват, преустройват, а понякога и застрояват общи части на етажната собственост. Напоследък актуални станаха въпросите трябва ли терасата да се декларира към имота и може ли да си направим барбекю на покрива, ако сме на последния етаж. Ето защо съвсем логично е да си зададем въпроса какви са правилата, по които можем да направим разширяване и ремонт на жилището, в което живеем съвсем законно.
Екип на bTV потърси различни архитектурни екзотики в София. Балконът за едни е начин да жилището им да бъде енергийно ефективно. За други – да изразят себе си. Ако случайно терасата липсва, има и практични хора, които директно си я монтират.
Съединените блокове в „Дружба“, "Къщата на Карлсон" в „Лозенец“ и "Имението" пред блок 40 са само част от архитектурната екзотика на София.
В урбанизираната джунгла на „Люлин“ могат да бъдат открити още екстравагантни решения. Оказва се дори поставянето на изолация може да е незаконно.
Фенери, външно стълбище и цяла нова стая замества балкона в този случай:
В страни като Холандия подобни нарушения няма. Решението е общ договор между собствениците във всеки блок. Те нямат да извършват каквито и да било преустройства, особено в конструкциите.
За да не се допускат абсурди още при изграждането, в Германия и Швейцария имат специална „строителна полиция“. За сравнение - у нас контролът по време на строеж се извършва от частни фирми.
На практика държавата се намесва едва на финала на всеки проект. Иначе всяка промяна в конструкцията, която не е съгласувана с контролен орган, е нарушение.
„Законът предвижда при издаване на съответната заповед за премахване на констатирано незаконно строителство и неизпълнение в съответния срок се преминава към процедура за принудително премахване”, обясни архитект Николай Диков, зам.-кмет на район "Възраждане".
Той посочи, че усвояването на тераса може да бъде опасно в случая, когато новоизградената стена е от газобетонни елементи или от тухли. В този случай не е ясна връзката между стоманобетоновите панели и новата конструкция.
„Това, което допуска законът, без разрешение за строеж, е единствено остъкляване на терасата. За всичко друго би следвало да има проект и документация, както и съгласие на общото събрание на блока”, поясни архитект Диков.
Той допълни, че районната администрация работи приоритетно със сгради, които са стари и опасни. Важно е самите граждани да подават сигнали, когато имат съмнения за нарушения.
Относно изграждането на покривни тераси, Диков обясни, че законът разглежда конкретния казус в няколко посоки в зависимост дали това е дефинирано в проекта за сградата като тераса, или като неизползваем покрив.
„Може да се направи със съгласието на всички собственици и при условие, че нарушава градоустройствените показатели, пожарните норми и санитарно-хигиенните норми”, обясни архитектът.
„Основен проблем е липсата на контрол. Проблемите се натрупват и стигаме до подобни абсурди. В етажната собственост хората правят това, което им се позволи. При липсата на контрол те си позволяват неща извън закона”, коментира Павел Миланов, председател на Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост.
По думите му трябва да има координация между районните администрации и управителите на етажна собственост.
„Имаме и спор с районни администрации какъв е контролът върху климатиците и външните тела. Обяснява ни се, че няма регулационен режим. По Закона за етажната собственост всяка промяна на фасадата минава през решение на общото събрание”, уточни Миланов.
"Чети етикета с Биляна Гавазова" е потребителската рубрика на "Тази сутрин" по bTV, която представя в дълбочина актуални теми за качеството на стоки и услуги, условията на пазара на труда, социални и образователни проблеми. Рубриката се ползва с висока степен на доверие и за кратко време се превърна в запазеното място в българския ефир за защита правата на потребителите.
