Медът е един от най-фалшифицираните продукти в света. Как да проверим дали той е истински показа в студиото на „Тази сутрин” инж. Людмил Савов от Обединен български пчеларски съюз.
„Когато вземем буркана, трябва да го обърнем. На дъното се образува една голяма капка, която започва да се стича. Колкото е по-голяма капката и колкото по-бавно става стичането, това означава, че медът е по-качествен”, обясни Савов.
Водното съдържание е един от показателите за качество на меда. Ако то е по-високо, означава, че не отговаря на българския държавен стандарт и продуктът е некачествен.
Водното съдържание може да се провери и по друг начин. На салфетка се слага малко количество мед и се изчаква половин час. Ако се получи воден ореол, това означава, че има разреждане с вода.
Когато в горната част на буркана с мед се образува пяна, това означава, че той е започнал да се разваля. Ако е с повишено съдържание с вода, в рамките на една година започва да се пени и да вкисва.
От неправилното съхранение при висока температура пък може да се получи алкохол. С течение на времето, ако медът продължи да се съхранява при лоши условия, той ферментира и не трябва да се консумира.
„Медът е най-добре да се държи в стъклен буркан и капачката да е добре затворена, защото той поема влага и миризми”, посъветва Людмил Савов.
По данни на Министерството на земеделието консумацията на пчелен мед у нас през изминалата година е 178 грама на лице от домакинството. За сравнение – през 2016 г. тя е била 461 грама.
През 2017 г. количеството мед, което сме произвели, е над 11 000 тона. Количеството, което сме изнесли, е повече от 13 000 тона, което е парадоксът.
Най-много мед се внася от Полша, Украйна и Китай.
Оказва се, че тонове български мед залежават по складовете и не могат да намерят пазар заради дъмпинг, твърдят производителите.
Ниски изкупни цени и липса на търсене на пазара са сред основните проблеми пред българските пчелари, заради които в складовете им стоят нереализирани тонове мед.
Един такъв пример е от търговищкото село Лиляк. Там 5 тона мед от тазгодишната реколта залежава в склада на Румен Димитров. С повече от 20-годишен опит като пчелар, той казва, че тази година има голям проблем с реализирането на продукцията и ниски изкупни цени.
„Биологично пчеларство водим, цените са от 4,50 до 4 лева някъде, а за конвенционалния мед чувам, че е около 3-3,50 лева. Взел съм заеми от близки, трябва да се връщат. Положението е трагично за пчеларството”, казва Румен.
Една от причините за липсата на пазар за родния мед е вносът, най-вече от Китай, където се преработва и предлага като български.
„Скандалното е, че по статистика 10 000 тона български пчелен мед е изнесен за 2019 г., а ние твърдим, че цялата продукция, която е произведена в България, е по-ниска от това, което е декларирано, че е изнесено. Поне 80% от продукцията ни седи така по складовете”, обясни Елена Стоилова, председател на Пчеларско дружество – Търговище.
За да бъде запазен секторът и да продължи производството на качествен български мед, пчеларите искат държавна помощ. Ако исканията им не станат факт, пчеларите казват, че бъдещето им остава на тъмно.
„През настоящата година подкрепа за пчеларите имаше. Общият бюджет, който предоставихме, е малко над 8 млн. лв. Такъв бюджет никога не е предоставян за сектора”, каза в ефира на bTV Силвия Василева от дирекция "Животновъдство" в Министерството на земеделието.
"Едната еднократна помощ беше за миналата година и беше изплатена тази. Половината от сумата е от бюджета за тази година, но е изплатена за миналата година. В момента изкупната цена е изключително ниска на пазара. През 2019 г. тя вече е 3,80 лв. за кг. Смятаме, че една от причините е вносът, който се прави от трети страни”, коментира Иван Кънев от сдружение "Пчелари Русе".
Относно цената Василева обясни, че наистина има сключени споразумения с ЕС и с трети страни. В същото време има и увеличение на пчелната популация на територията на страната.
По думите на Иван Кънев българското пчеларство ще загине до 5 години. Той заяви, че броят на пчелите се увеличава, но само на документи, а действителността е друга.
"Чети етикета с Биляна Гавазова" е потребителската рубрика на "Тази сутрин" по bTV, която представя в дълбочина актуални теми за качеството на стоки и услуги, условията на пазара на труда, социални и образователни проблеми. Рубриката се ползва с висока степен на доверие и за кратко време се превърна в запазеното място в българския ефир за защита правата на потребителите.
