Обикновено работното време у нас е 8 часа на ден, като е нормално да го удължим до 10 часа. Често работната ни седмица се измерва на 40 часа, но с удълженията тя става на 48 часа.
Според Кодекса на труда не се допуска повече от 60 дни годишно или 20 последователни дни да удължаваме работното си време.
Освен това експертът подчерта, че това се случва по индивидуална преценка на работодателя. Той обясни, че удълженото работно време не означава по-високо заплащане.
„Работодателят следва до 4 месеца след полагането на удължения труд да компенсира служителя със съответното намаляване. Ако до четвъртия месец е прекратен трудовият договор, то трябва да бъде изплатено като извънреден труд. Ако работодателят не го направи, служителят в двуседмично предизвестие може да определи кога да бъде компенсиран”, добави той.
По думите му законът е категоричен, що се отнася до почивката. Задължителната дневна почивка е 12 часа, а седмичната почивка - 48 часа. Стоянов обясни, че в случаите на сумирано изчисляване на работното време, задължителната седмична почивка трябва да е не по-малко от 36 часа.
Анкета на "Чети етикета" във "Фейсбук" показва, че 70% от гласувалите работят повече от 40 часа на седмица.
В случаите, в които нарушаваме работното време, получаваме забележка от работодателя. При последвали нарушения следва предупреждение за уволнение и уволнение.
Служител може да бъде дисциплинарно уволнен ако има повече от три закъснения за работа, преждевременно напуска работното място, не се явява на работа (2 последователни дни), системно нарушава работния процес или злоупотребява с доверие.
Репортаж на bTV показва, че в държавните учредения има определени ставки за нощен труд. Например шофьорите от „Спешна помощ” са постигнали рамково споразумение и получават допълнително по 1 лев на час за нощен труд.
Служители в частния сектор разказват, че работните условия, когато са постъпили на работа, са били добри през първите 10-15 дни. Последвали са удължени работни дни, извън рамкираните в договора.
След изразено възмущение в социалните мрежи, работник в цех за обработка на скариди е освободен от работа. Работодателите обясняват, че служителят е бил в изпитателен срок, а заповедта за освобождаването е пусната в срок.
Освен това в курорта „Слънчев бряг” се работи денонощно през сезона, но официално извънреден труд няма.
Нужна е промяна
Категорично има експлоатация и злоупотреба с българския работник. По статистика България и Гърция са страните, в които се полага най-много труд в ЕС. Когато приложихме европейската директива за работното време и почивките, избрахме най-неизгодния вариант. Нужно е преразглеждане. Това заяви в студиото на "Тази сутрин" президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.
Синдикалистът подчерта, че у нас извънредният труд е ниско платен. Според него това дава повод на ползвателите да работят по тяхна преценка, като в същото време се избягва и плащането за този труд.
„Постигнато е съгласие с работодателските организации, че извънредния труд трябва да бъде регламентиран и да се заплаща достойно”, добави още Манолов. Той счита заплащането от 25 стотинки за нощен труд за „идиотия”.
Зам.-председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков също изтъкна, че е нужно преразглеждане на ситуацията с работното време, което пък ще доведе до нов Кодекс на труда. Той е категоричен, че България е единствената страна в ЕС, в която извънредният труд е забранен.
По думите му проблемът у нас са многото режими на работа. Освен това Бранков подчерта, че трудовото законодателство е зле транспонирано и остаряло. Експертът, смята че това са причините за злоупотребите с трудоспособните. Също така подчерта, че настоящото законодателството е между 20 и 30% преписано от това на Съветския съюз от 1922 г.
„Където има колективен трудов договор, сумата за нощен труд достига 2,50 лв. на час. На тези места актуализацията е задължителна. Тя трябва да се случи през наредбата и през колективното трудово договаряне”, добави още той.
Вижте още във видеото!
"Чети етикета с Биляна Гавазова" е потребителската рубрика на "Тази сутрин" по bTV, която представя в дълбочина актуални теми за качеството на стоки и услуги, условията на пазара на труда, социални и образователни проблеми. Рубриката се ползва с висока степен на доверие и за кратко време се превърна в запазеното място в българския ефир за защита правата на потребителите.
