„Знам, че има някаква група, на която ѝ е поставена задача, да предложи да се увеличи пенсионната възраст и тогава ще стане истински бой. Обещавам им го“, заяви в "Тази сутрин" Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа" и член на Надзорния съвет на НОИ.

Той коментира и темата с втория пенсионен стълб и пенсионните фондове.

Инфлацията стопи парите за втора пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор за последните 20 години.

За този период доходността на различните универсални пенсионни фондове е в границите от 65,2% до 125%, а инфлацията за същия период е 126,5%.

Близо 2 милиона пенсионери получиха увеличение от 11 процента от 1 юли.

Минималната пенсия за стаж и възраст вече е 580,57 лева и 57 стотинки, а социалната за старост - 307,07 лева.

По данни на Националния осигурителен институт, броят на възрастните с пенсии и добавки под линията на бедност от 526 лева намалява, но под нея остават близо 325 хиляди души.

„По никакъв начин не трябва да сравняваме двете неща – държавното обществено осигуряване и „втория стълб“. Те функционират на съвсем различен принцип и единственото, което ги обединява е, че работят с пари на осигурените лица“, коментира Димитър Манолов.

Средната пенсия за стаж и възраст достигна 1030,84 лв.

„От парите на осигурените лица в първия стълб се плащат парите на текущите пенсионери, а другите се инвестират“, обясни той.

„Тази система има един тежък порок, който съществува от самото начало и продължава да е наличен, макар и да беше поредуциран мъничко", заяви Димитър Манолов.

Снимка: iStock

"Частните пенсионни фондове поддържат една входяща такса, която е огромна, а срещу нея не предоставят никаква услуга. Нула. Средствата се събират от НАП, разпределят се по партидите директно от НАП. Ако идеята е с тази такса пенсионните фондове да си събират средствата, да ги разпределят, има логика. Но те не го правят. Тези пари са им подарък и те не са никак малко“, коментира Димитър Манолов.

Пенсионна реформа: Готвят се промени за парите в частните фондове

„При изчисляване на доходността частните пенсионни фондове имат право да не приспадат инфлацията“, допълни още той.

Експертът посочи обаче, че големият въпрос е, че никой не може да каже, ако отделяме например от заплата 1000 лева в пенсионен фонд, колко ще получим след 20 години.

„Зависи от икономическата среда. Те имат една поредица от ограничения в инвестиционната си политика и не могат рисково да инвестират. Информацията е трудно достъпна за хора без специални познания“, обясни Димитър Манолов.

Той допълни, че е настоявал дълги години информацията, която получават хората, да изглежда така: Отляво колко е удържано, а отдясно - как изглежда партидата.

„Но те отказват да направят това, защото тогава много неща ще се виждат“, посочи президент на КТ ''Подкрепа''.

Нужна ли са промени в допълнителното пенсионно осигуряване у нас?

„Законът не даде възможността всичките средства да бъдат получавани накуп, а само малките суми. А това отново е в услуга на пенсионните фондове, защото разходите по изплащане на малки суми ежемесечно, могат да превишат самата сума, която се изплаща. А ако има натрупано сериозно количество средства, те не могат да бъдат изплатени накуп“, обясни Димитър Манолов.

Снимка: iStock

„Пенсиите ни не изостават толкова, колкото заплатите“, посочи той.

„Всички глупости, които се случват в държавата, са резултат от това, че няма стабилно управление – бандите, разбойници, пожари“, смята Димитър Манолов.

Експертът даде и един абсурден пример. „Човек, който се е осигурявал цял живот на минимален осигурителен доход – 40 години, ще получи пенсия на 65-годишна възраст, някаква минимална, макар че осигурителния му принос няма да е достатъчен за минималната пенсия. Човек, който 14 години и 11 месеца се осигурява на максимале осигурителен доход, ще има по-голям осигурителен принос и първия, но той ще се пенсионира на 67 години с намалена пенсия. Това е абсурд – такава е системата, по закон е позволено“, обясни Димитър Манолов.

Продължи да четеш