Детство, образование и даже трудов стаж без формално да „съществуваш” – това е съдбата на арменеца Давид Акопян. Той прекара 17 дни в център за нелегални имигранти… а всъщност е прекарал целия си съзнателен живот в България.
„Аз и момчетата от Афганистан, които са дошли преди 10 дни с цел да отидат към Западна Европа, сме под общ знаменател”, коментира Давид в студиото на „Тази сутрин”. По думите му има много случаи като неговия – на хора, които от години живеят у нас, но без личен документ от страната по произход не могат да кандидатстват за статут.
Затова и призова у нас да се направят законови промени в тази посока.
Историята на Давид започва в Ереван, където е роден. Родителите му се разделят още докато е бебе и напълно легално пристига с майка си и баба си у нас в турболентното за България, но и за бившите съветски републики начало на 90-те. Няма акт за раждане или паспорт.
Не оставя обаче това да му попречи. „Аз успях да се образовам, въпреки че нямам диплома, която да го докаже – за да се явя на матура, трябва да имам личен документ”, посочи Давид. Той на няколко пъти благодари на всички, които са му помагали през годините, включително хора от сферата на туризма, които му дали възможност да работи за тях.
Въпреки всичко това, арменецът е „фантом” от гледна точка на законодателството – няма го в никоя система, няма как да се установи самоличността му. Това става проблем на 9 март при рутинна проверка във Варна: „Поискаха ни полицаите лични карти, аз обясних, че нямам лична карта и че нямам никакви документи за самоличност. Съответно те ме задържаха, с цел установяване на самоличността ми”.
На другия ден дошъл служител от дирекция „Миграция” и се наложило Давид да бъде откаран при нелегалните имигранти в Бусманци. Той подчерта, че там е срещнал добро отношение и разбиране, че случаят му е различен от този на повечето други обитатели.
В крайна сметка излязъл след справка с арменското посолство у нас, която потвърдила самоличността му. Според законите в родината на Давид, той може да получи паспорт само ако отбие военната си служба – а той вече е пресрочил възрастта, никога не е бил през съзнателния си живот в Армения и освен това знае езика само разговорно.
Алтернативата е да изплати финансова компенсация, която е в размер на около 7500 долара. Давид призна, че се надява властите в Ереван да проявят разбиране заради особения му случай, но освен това благодари на всички, които са се включили в кампанията по събирането на парите: „Когато има една кауза, ние успяваме да се обединим и да помогнем на някой, който има нужда”.
Какво е за Давид България? „Това е моят дом!”.
