Докато хиляди са по морето, други избират съвсем различна ваканция – без хотели, без платени чадъри и без вход. Редят палатки и каравани на брега на язовир „Огоста“, остават там със седмици и твърдят, че намират нещо, което курортите трудно могат да предложат.
Край „Огоста“ няма плажни барове, спасители и дискотеки. Вместо тях има десетки палатки и каравани, които всяко лято превръщат брега в дом. Чува се само вятърът и тихият плясък на водата.
Тук с въдицата са най-хубавите часове за 73-годишната Светла. Времето у дома пред телевизора нарича загубено.
„Да си почива човек, да се разтоварва. От колко време съм рибар? Ами откакто се помня“, казва Светла, рибар.
На брега е паркирана стара линейка с камера и LED осветление на покрива. Някога е превозвала пациенти, днес е кемпер. Пред нея във водата барабан от стара пералня пази улова на Петко.
„Линейка, която е извън употреба, вече е направена на кемпер и служи за почивка. А нощувам ли вътре? Разбира се! Като пациент“, казва Петко, рибар.
Петко е пожарникар и само край водата може напълно да се освободи от напрежението в работата си.
Свързана новина
„Красота! Пълно с къмпингуващи – хора от провинцията, хора от София, хора от другите градове идват. И което е по-важно – да си пазим тука чисто язовира и местата, на които къмпингуваме. Почти десет години вече – каравана, кемпер, лодки. Приятели идват тука, забавляваме се, почиваме си – това, което няма да го намериш в големия град. Другите градове могат да завиждат, че нямат това нещо“, казва Петко.
Хора от други градове идват уж само за един-два уикенда, но често остават цяло лято и преместват край язовира почти целия си дом. Така пред някои от караваните израстват специално засадени разсади от люти чушки и подправки, появяват се кучета и други необичайни съседи.
Немалко от продължително къмпингуващите вземат със себе си и домашните любимци – като например папагалче, което очаква собствениците си.
Някои са с кемпери и каравани, други – само с палатка, газов котлон, мини барбекю и хладилна чанта. За приятелите Мирослав и Мирослав това е напълно достатъчно за поне седмица сред природата.
Те са край язовира от няколко дни със семействата си. Докато останалите почиват по обед, двамата приготвят супа.
„От Монтана сме си, тук от града и често идваме точно на това място, понеже е сянка и спокойствие. Доста хора сме – около десет човека компания сме. С какво ще направим супата? Ами със... сега търсим продуктите. По принцип с пилешко месо – пилешки бутчета и пилешко филе“, казва Мирослав.
„Карти играем следобед, когато е топло, а вечер се стягаме за вечерта – основно скара, ракия, салатка и приказки. Слаба музика – да не пречим на околните. Имаме си язовир – третият по големина в България, който ни е на десет километра, планината ни е на двайсет. Е, морето ни е по-далече, ама... На море? Не, все още не. Като гледам, май няма да ходим тая година. С тая природа тука...“, казва другият Мирослав.
Свързана новина
Не е море, но на хората на този бряг не им и трябва. За тях язовирът е безплатната му алтернатива – със сенки от дърветата вместо от чадъри под наем, с песни на щурци вместо шум от дискотеки и с тишина, трудна за намиране другаде.
Тук и времето сякаш спира, а всеки залез е различно красив. За хората край „Огоста“ формулата на лятото е спокойствие, свобода, приятели. Затова и всяка година се връщат отново.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
