От първия ден на войната в община Болград започва работа пунктът за приема на хуманитарната помощ.
Жителите наоколо веднага са самоорганизираха да събират помощи и да ги раздават на хората, които се нуждаят.
В Болградския културен център вече не се провеждат фестивали и концерти, а се приемат бежанци. Тук събира и всичко, което може да е необходимо за фронта, за КПП-та, териториалната отбрана и за преселниците – храна, лекарства, дрехи, одеяла, хигиенни материали.
Отделно приятели, познати, роднини и колеги, дошли от други региони на Украйна, живеят в почти всяко семейство в Болград.
Хората, които са избягали от домовете си, търсят помощ. Важна е работата и жените, които плетат мрежи за фронта. За тях това се превръща в един вид психотерапия.
Мрежи плетът почти във всяко едно село и град. В Измаил го правят и стари и млади. Също така жени се организираха да шият военни жилетки за армията.
"Нямаше материал. Имахме бебешки панталони. Разкъсахме ги и с два панталона получихме една красива жилетка – чанта", казват шивачките.
Никой не знае колко ще продължи войната и как дълго ще трябва да работят, но те са готови да вървят до края, до победата на Украйна.
