Бесарабски българи у нас поискаха зелен коридор за етническите си роднини в Украйна.

Студенти призоваха българското правителство да помогне с транспорт, медицинска и психологическа помощ на пристигащите бежанци, както и с преводачи на контролно-пропускателните пунктове.

Специалните пратеници на bTV в Украйна: Руският десант е във финалната фаза на подготовка

„На първо място е много важно да организираме този зелен коридор, защото хората много страдат. Те нямат нито храна, нито пари. Повечето и вода нямат“, казва студентката в СУ Карина Топович.

Тя сподели, че се страхува за близките си и не може да спи.

Карина е бесарабска българка от Мелитопол. Студентка е по право в юридическия факултет на Софийския университет. Живее в България от 4 години.

„Постоянно чета новините. Майка ми ми казва: "Ние сега седим в мазе, постоянно сме в мазе. Тук е много студено". Моят брат е малък, той ми казва: "Карина, тук е много страшно, постоянно стрелят. Почти нямаме храна." Той е на 10 години. Ужасно го приема. Стои на прозореца и вижда ракети. Не мога да си представя тези деца, които виждат убийства и разкъсани хора. Ужасно е“, споделя още Карина.

Студентите се гордеят с близките си, които защитават родината.

„Моите роднини са изключително смели хора. Въпреки цялата обстановка, те остават в Украйна и ще я защитават докрай, защото това си е нашата родина. Искаме България най-топло да приема тези хора, които все пак са решили да напуснат Украйна“, каза Анна Великова – студентка по международни отношения в СУ.

Стрелбата около Запорожката АЕЦ е прекратена, пожарът е потушен

„Просто искаме да ни чуят, защото засега не се усеща никаква подкрепа от тяхна страна. На третия ден баща ми започна да събира автомати, да защитава семейството, цялото село, в което се намират. Как да не съм притеснена, плача всеки ден“, казва Владлена Лозова – студент по дентална медицина в Медицинския университетл

А несигурността води до страх и сълзи в очите.

„Ние просто искаме спиране на войната. Всеки ден става по-страшно. Ние не знаем колко от нашите хора са умрели. Аз не знам как ще живея без тях. Как мога да живея без моите роднини?! Ние сме тук едни, ние сме само студенти, живеем в общежития. Аз съм 4-ти курс, нямам работа, нямам бъдеще. Дори не знам какво ще правя след това“, заяви Анастасия Николова – студентка по международни отношения в УНСС.

Всички те се надяват на скорошен край на войната.