В Силистра при изкопни работи беше открита уникална пещ за керамика от началото на VI век.
Находката се появява по време на строителството на социален дом в Силистра. След триседмични разкопки става ясно, че това е пещ за строителна керамика отпреди 1400 години.
„Първото, което впечатлява е, че е сравнително добре запазена. Тя включва две горивни камери, тунелести. Виждате и скарата, на която са нареждани тухлите и са изпичани. Тази пещ е много здраво направена, аз се шегувах с Кристиян, че може да понесе танк. Имайте предвид, че температурата, която се развива в нея, е около 900 градуса. И за това са изнесени извън обитаемите територии на римските и късноантичните градове“, обясни Проф. д-р Георги Атанасов, археолог в РИМ-Силистра.
„Пещта е на две нива или на два етажа. Като на долното ниво са двете горивни камери, в които е пален огънят, който затопля скарата. А над скарата е горната камера на пещта. Скарата има площ около 15 квадратни метра. Тоест тя е доста голяма. Долните горивни камери са изградени от тухли, чрез сводести конструкции, а горните камери от кирпичи – което е доста рядко, да се откриват запазени градежи от кирпичи“, каза Кристиян Михайлов, археолог.
Горивните камери са дълги над 4 метра, широки около 1,40 м и високи около 1,20 м и прочистването им е било доста трудно, като за целта са се ползвали тесли. По пода е открит десетсантиметров слой от горивото – дървесна пепел.
„Оказва се, че това е най-голямата открита пещ със строителна керамика в България, на този етап. Работната датировка засега е от първата половина на шести век. Наблюдавайки размерите на тухлите, вглеждайки се внимателно в украсата им, не изключваме тази пещ - като хипотеза, като поезия бих казал даже – да е произвеждала тухли за великолепния кастел на дунавския бряг на Юстиниян Велики, издигнат около 620-630 година. Вие го виждате, че той има една платформа от големи каменни квадри, а нагоре градежът продължава с тухли. Това е много скъпо строителство, но тухлите дават най-добрата защита на крепостните стени при техните бомбардировки с каменни ядра“, обясни Проф. Георги Атанасов.
Какво ще е бъдещето на археологическата ценност и от кого зависи е един от най-дискутираните въпроси в социалните мрежи.
„Нито кмета, нито общината, нито археолозите ще я разрушат. Това е единствено по закон в прерогативите на комисията и на министерството на културата. Ние сме длъжни да я проучим, да я представим и те ще дадат заключение какво ще се прави с това съоръжение – ще бъде ли запазено, няма ли да бъде запазено“, коментира проф. д-р Атанасов.
А няколкото останали бракувани тухли дават представа за продукцията, която е произвеждало съоръжението.
