Град на 6000 г. проучват археолози в района на гърменското село Дъбница, а резултатите са повече от впечатляващи. Откритите находки говорят за античен град, построен върху естествено защитения хълм.
Изобилието от керамика от каменно-медната епоха показват непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм. През изминалият сезон бях установени размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и на църквата на върха на хълма.
„Обектът е известен в научните среди от 1965 г. От миналата година започват разкопки. В момента проучваме пространството между късно антични сгради. Под тях има много пластове“, каза археологът Илия Киров.
По думите му мястото е било обитаемо с известни прекъсвания до XVI в. Има свидетелства за иманярстване, но в момента са взети мерки - в региона е поставено видеонаблюдение.
Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност.
Михаил Ваклинов от НИМ показа и едно от най-значимите открития – зооморфен идол.
Сред находките има многобройни монети от VI в., което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена. Освен монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово.
Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.
Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети. Две от монетите са с изключително значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.
В пластовете история се намериха и други изключителни находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в района но досега не са откривани в археологически контекст.
