55% от българите обичат да слушат музика в ежедневието си, защото им действа успокояващо и подобрява настроението им. Много от тях слушат основно или предимно българска музика, но обичат и чужда. Качеството на музиката също е важно за тях, а не само нейният произход.
Това са само част от изводите от първото представително широкообхватно проучване на музикалните нагласи на българите. "Музикалните навици на българите" е реализирано по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) от "Тренд". Допитването е проведено в периода 22 ноември - 9 декември 2023 г. между 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16-64 г., от всички административни области на страната.
Радиото остава лидер сред източниците на музика у нас, но все повече българи се обръщат и към музикалните стрийминг платформи и са склонни да плащат за това. Радиото е следвано от телевизията като източник на музика. Youtube също е често използван за музика от българите.
Най-предпочитаните жанрове на българите са поп-фолк, поп и естрада. Те са почти по равно разпределени сред предпочитанията на слушателите.
„Българите много обичаме да слушаме музика, макар и невинаги да плащаме за нея. Но започваме да я ценим и разбираме, че тя има стойност и все повече се нагласяме и да платим, когато искаме много добра музика“, коментира в „Тази сутрин“ Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП.
„4 от 10 души слушат изцяло или почти изцяло българска музика, но чуждестранната музика също има своя дял. 27% предпочитат чуждестранна музика, а само 4% казват, че въобще не слушат българска музика. Населеното място също влияе на това. В София хората са по-отворени към чуждестранната музика“, посочи Димитра Воева от социологическа агенция "Тренд".
В проучването се открояват и най-слушаните жанрове. Това са поп музиката, поп фолк, естрада, рок музиката и народната музика. Попът и чалгата имат еднакво разпространение – по 1/3 слушат тези стилове. В различните демографски групи дяловете им варират.
„При хората с висше образование ножицата между чалга и поп се отваря по-значително. Те в по голяма степен предпочитат поп музиката. Естрадата също се слуша малко повече от висшисти, при класическата музика също ясно се вижда тази разлика. Влияние оказват и поколенческите различи. При по-възрастните – над 50 години, чалгата е изместена от народната музика и естрадата, докато тези два стила рядко присъстват сред почитанията на най-младите“, коментира Димитра Воева.
3% от хората посочват, че обичат да слушат джаз.
„Дяловете на пиратство за високи. Около 1/5 признават, че са теглили от YouTube музикален аудио файл, 12% признават, че го правят от сайтове за торенти. Голям дял от запитаните обаче не отговарят на този въпрос“, посочи още тя.
11% купуват компакт дискове, а плочи – 3%. Близо 1/3 от запитаните посочват, че обичат да посещават концерти. Това не се влияе от доходите им, а доколко обичат музиката.
"Близо сме до другите държави в западния свят и сме доста в крак", посочи Петя Точарова.
