Успели българи разказват за изборите и в живота, и в политиката. Те са значими и определят света, в който живеем. Тази седмица героят ни е 29-годишният Ташко Кирилов от Монтана. Той извървя нелек път към сбъдването на мечтата си – да бъде учител.

Ташко е учител от 4 години. Живее в Монтана и всеки ден пътува с колеги до работа.

„Ние учителите имаме мисията не просто да бъдем в клас, а да се научим да туптим в пулса на класа и да се грижим за учениците“, казва Тошко.

Извън училището обича и музиката. Отскоро е женен за Елеонора, която също е учителка. Имат традиция – почти всеки ден ходят на кафе с приятели. Вярата в Бог – на това иска да научи децата си, защото казва, че имено вярата му е помагала в живота.

Ражда се в семейство с двама братя и две сестри. От пет деца – той е най-малкият. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по лека промишленост в Монтана със специалност моден дизайн, а висшето по история – във Великотърновския университет. Именно в историята намира и смисъла за себе си.

Снимка: bTV

Образователното дело в Медковец е на 200 години. Сега в училището учат 240 деца. Всяка сутрин пътуват деца и от Сливовик, Церовене и Дългоделци. Въпреки безработицата и демографските проблеми в региона, влизайки в училището се усеща запазения просветен дух през годините.

Защо избрахте да станете учител? 

Ташко Кирилов: Фактът, че аз винаги съм искал да бъда сред млади хора, да бъда сред деца, младежи и да работя с тях, фактът, че знам, че с това мога да вдъхновявам, мога да помагам, да давам съвети. И другото – познавайки проблемите на голяма част от учениците, понеже аз сам съм преминал през тях и знаейки, че аз ще работя с такива деца, точно това ме е вдъхновило да стана учител, защото ще познавам проблемите им и ще знам конкретно от какво те имат нужда. Много неща е учителството. Всеки ден е различно. Никога не е едно и също. То за мен е и родителство. Знам, че ми дава възможността да работя това, което мечтая.

А какво коства сбъдването на мечтите?

Коства грижата за самите себе си и на моите родители. На мен ми е коствало това да разбера, че са в трудни моменти, защото паричките ги изпращат на мен. На мен много често ми е коствало да сбъдна мечтата си – да ходя пеша на училище, защото нашите са нямали парички или да ходя пеша до университета. Отнема някой път да стоиш гладен, да виждаш как другите ученици и колеги хапват нещо, което и ти искаш да пробваш, но не може.

Знам, че се е наложило да учите и работите едновременно – това колко трудно Ви беше и как се справихте?

Снимка: bTV

Ходих три пъти на училище в седмицата и два пъти на работа, за да мога да имам необходимите парички за път и евентуално за закуска, но поглеждайки назад относно точно това, аз си давам сметка, че не съм бил сам в огъня, както се казва, а че моето семейство, споменах и вярата, Бог, наистина са били и продължават да бъдат до мен.

Какво работихте тогава?

Ходих по полетата да събирам къпини, ходих и по хижи да събирам малини, ягоди, домати, работех и в птицекланица, може би там беше преломен момент за мен откъм това какво искам в живота, тъй като естеството на работа изобщо не е било лесно.

Това колко години продължи?

Снимка: bTV

От 10. До 12.  клас и след това плюс още една година, за да мога да събера парички да се запиша в университет. Аз минах през трудности, работех какво ли не, но ето днес правя нещо различно. Коствало ми е много, но ми дава много.

„Тошко е млад човек преди всичко. Внимателен е към децата, обича да общува с тях, споделят добри неща. Три години вече Ташко работи при нас, не съм го чула да повишава глас на учениците или някой ученик да се е оплакал. Любознателен е, включва се във всякакви семинари и това е, защото има, както казва Иван Вазов – '“млади хора с ръждиви понятия'“, но той не е от тях и това ми харесва“, казва Анелия Монова, директор на СУ „Отец Паисий“ в с. Медковец.

Какво е да си различен в България и Вие достатъчно приет ли се чувствате в обществото?

Роден в България, аз съм толкова българин, колкото съм ром. За мен конкретно дали се чувствам приет тук? Отговорът е да и не на моменти, но всичко според зависи това с какви хора се срещаш, а когато те не те познават, е нормално да имат други впечатления за теб и да се страхуват от това, че ти си различен. Но най-хубавото при мен е, че в момента, когато се запозная с тях, виждат, че нещата не стоят така, както те са си мислели.

Вие притеснявате ли се от това да кажете, че сте от ромски произход?

Не, аз никога не съм се притеснявал от това.

Каква промяна искате да видите около себе си?

Такава, в която хората няма да се страхуват от това кои са те. Такава промяна, в която днешният човек няма да се притеснява от това да изрази свободно мнението си и когато го прави - няма да се чувства съден за това нещо, но ще приеме критика, ако не е истина.

В България каква промяна трябва да има, за да живеем един по-хубав живот всички ние?

Може би всичко тръгва от това що за хора сме, може би всичко тръгва от това, когато сме там, където имаме силата да променим нещата, с каква идея сме се насочили натам. Другото – когато изкачваме стълбицата, на сбъдването на това да променяме съдбите на хората и начина им на живот, дали ние ще сме предали сърцето си на този, на който не трябва, така че отговорът е много труден, но същевременно и толкова прост. Преди всичко да не забравяме нуждите на отсрещния.

Вие за какво ще гласувате?

За това хората да не се притесняват дали ще имат насъщния на масата, за това хората да се чувстват сигурни тук и да избират винаги България. И тук нещата могат да бъдат по-добри, но всичко зависи от това какво ние ще направим по въпроса, за да бъдат.

Защо е важно да гласуваме?

Това е дълг на всеки един гражданин и, ако иска да види промяна, това, за което се оплаква, или това, което не харесва, то изборите са това, което дават точно тази възможност. Неслучайно демокрацията има сила в себе си и силата на демокрацията е в това да променя.

Как бихте се описали с три думи?

Днес мога да се опиша като човек мечтател, човек сбъднатост, човек надежда.

Продължи да четеш