Може би точно така би изглеждал нашият свят след 50 или 100 години. Чудноват, дори малко неразбираем за хората от бъдещето. А за някои чудноват би бил и животът на Били. Странник, който срещаме по пътя за Рилския манастир.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Къщата, в която израства прилича на малък музей. Книги, икони и картини са първите предмети, наследени от баба му. Днес те са част от пъстрия му свят с име вехтошарница "Шедьовър". Валентин Балабанов-Били купува мястото за вехтошарницата си през 1994 г. и от тогава казва, че не може да се откъсне от това място. Сам спи в малка стая, от която пази цялото си имущество, разположено на самия път.

Снимка: btvnovinite.bg

"За мен е спряло времето, но аз не съм си загубил нито духа, нищо. Това ми е животът. Ти не знаеш сутрин тук какво ми е чувството при затворени врати. В средата на полето да се разходиш по гащи на двора, да мине кучето да близне. Направил съм така, че съм си докарал света в собствения двор. Не им взимам пари за това. Има дни, в които влизат по 100-200 души. Придобиваш и култура, и знания, и преживявания, и запознанства. Едно запознанство е повече от всичко. Аз се гордея, че от скрападжийниците и от боклучарниците мога да се храня", разказва Валентин Балабанов.

Снимка: btvnovinite.bg

Били знае наизуст всички свои вещи, за които след придобиването им се грижи и да бъдат реставрирани. Днес работи по възстановяването на стар английски локомотив. Част от находките му не разказват обаче за миналото, а за настоящето.

Снимка: btvnovinite.bg

"Има един бюст на Георги Димитров и влизат деца през две последователни години, тичат възторжено и започват да викат: "Госпожо, тук има паметник на Милко Калайджиев!" При цялото ми уважение към Милко Калайджиев, но това тук говори за целия крах в образованието като отношение към историята. Хвърлят тук хартии, плюят по пода, крещят, викат. Уникално чувство за безстопанственост, за безнаказаност", споделя Били.

Снимка: btvnovinite.bg

Днес той живее сам. Семейството му е разпръснато из страната и чужбина.

"Можеш да съхраниш десетки хиляди предмети, но не можеш да си съхраниш близките хора. Гадно е", казва той.

Няма кой да наследи и продължи вехтошарницата му, превърнала се в етнографски и технологичен музей. Днес тук той съхранява богати колекции от стари коли, носии, музикални инструменти, радио и телевизионни апарати и какво ли още не. Сред старите бижута, които е приютявал под покрива си са първата спортна кола на Людмила Живкова и вартбурга на Лили Иванова. Най-скъпото му имущество е автомобил от 56-а година.

Снимка: btvnovinite.bg

Били е щастлив, че е реализирал детската си мечта, но и страда, защото се чувства уморен и може да я загуби.

"Дървото го ядат дървеници, колите ги яде ръждата, носиите ги ядат молците, останалото ги довършват мишките.
Това ще изчезне с мен заедно, но не бих го подарил на държавата, защото знам каква ще му бъде съдбата. Може би ще бъде ритуално смачкано, унищожено", споделя вехтошарят.

Снимка: btvnovinite.bg

"В момента се чувствам много гадно по повод на това, което похабявам, а иначе съм взел решение всичко, или поне една голяма част от това, което не е на сухо да го продам, да подаря, да преразпределя, ако изобщо нещо може да бъде спасено", добавя той.

Снимка: btvnovinite.bg

Като по-млад е обиколил света, но казва, че не би заменил живота във вехтошарницата си с нищо.

"Аз съм доволен от живота си, не съм доволен, че си напуснах физиката, но иначе веселяк съм. Обичам да се радвам на живота във всичките му ъгли и аспекти и светлини. Щастие е това да може да спиш отключен сред полето и да спиш спокойно. Това щастие ли е според теб?", пита Били.

Снимка: btvnovinite.bg